Напукани къщи, паднали комини и страх – пернишките села след труса

Вчера Перник осъмна без половината си комини, с напукани жилищни сгради и полуоткъсната камбанария на централния храм "Св. Йоан Рилски". В града е обявено бедствено положение, а кризисния щаб обикаля малките населени места в общината, където пораженията са изключително сериозни. Екип на Радио София направи собствена обиколка на региона.

Екипът първо откри кмета на Община Перник Росица Янакиева. С нея разговаря Симеон Белев.

След тази тежка нощ, която виждам и вие сте изкарали на крак, г-жо Янакиева, какво е състоянието? Виждам, че обикаляте. Сега сме в с. Дивотино.

Аз обикалям най-вече, за да успокоим хората. Иначе, експертите ще минат, ще обиколят и ще направят оценка. След като нямаме жертви, което е най-важното... След като травмите бяха общо взето леки и на хората е оказана помощ, сега най-важно е да настаним тези, които имат нужда за тази нощ, като хората от тази къща, които нямат близки, при които да отидат в стабилно жилище. Отворили сме временна приемна в партера на общината, където приемаме сигнали.

Най-пострадалите населени места?

Росица Янакиева: Освен Перник, както виждате, това са с. Дивотино, Мещица, Рударци, Драгичево, Батановци в някаква степен. Ние едва ли бихме могли да помогнем на хората в този момент. По-важно е да им дадем кураж и да ги убедим, че всъщност наред с всичко лошо, което се е случило, се случи и най-хубавото, че всички оцеляхме.

Иванка Стойнева отдавна е пенсионер. Вдовица от години, тя живее в жилище, част от жп гарата на пернишкото село Драгичево. По време на първия трус тя е будна-през целия ден имала проблеми със сърцето. Днес жилището е с отделени една от друга стани, изпопадала мазилка от тавана и потрошени мебели и посуда. Качваме се към втория етаж. Счупени стъкла. Гледката никак не е приятна.

Не сте спали цяла нощ...

Баба Иванка: Е, как ще спиш?

Сама ли сте?

Баба Иванка: Сама съм. Да. Ами, то всички чаши аз изхвърлих. Ето - три, четири торбички. Аз даже не мога да се оправя. Ето...

Тук ли спите?

Баба Иванка: Да. точно тук бях. То като взе да се люлее... Застанах тук на вратата, на рамката и...

Какво направихте? Обадихте ли се на някой близък?

Баба Иванка: На никого. На кого да се обадя? Всеки преживява по своему...

Сега какво?

Баба Иванка: Ами ще се прави ремонт...

Как ще спите тази нощ?

Баба Иванка: Ами както обикновено. Не може да се живее със страх... Срещу природата нищо не може да се направи.

Ще бъдете ли нащрек?

Баба Иванка: Е, разбира се. Човек трябва да си има едно на ум.

Вие помните ли подобно земетресение?

Баба Иванка: 77-а година бях дежурна в предприятието. Аз съм от градския транспорт. Видях как баирът се движи към мен. Такова беше... То се люлееше. И някакво бучене имаше...

Баба Иванка е смела жена и е видяла много. Съседката й обаче има да се грижи и за двете си малки деца. Една трета от комините вече липсват. Ужас в очите на хората. Така осъмна Драгичево вчера. Пернишкото село със статут на квартал, със своите стари постройки, е било засегнато от снощния мощен трус и последвалите го по-слаби. На ЖП гарата положението е страшно. Гергана Сърбинска е самотна майка на две деца. Живее в стара, неподдържана - поради липса на финанси, къща. На самия ЖП перон. Още при първия трус тежки отломъци от покрива почват да се сипят и отвън, което е по-страшно и вътре.

Не е трудно човек още отвън да види, че къщата е пострадала...

Гергана: Но беше добра за живеене.

До тази сутрин...

Гергана: До 3:00 часа...

Преди малко видях, че часовникът на гарата е спрял точно в 3:02 часа.

Гергана: Точно така беше земетресението. Имах чувството, че земята се отваря. И изведнъж всичко като падна... Ръката...

Имате рана...

Гергана: Малка рана... тя не ме боли тази рана.

Децата къде бяха?

Гергана: Децата спяха в кревата.

Върху креватите падна ли мазилка?

Гергана: Да, падна. Падна мазилка в креватите. Рипнах от стола. Грабнах малкото и викам. Ставай да бягаме... С голямото дете... И излезнахме направо навън, тук на гарата. И... помощ... помощ... не знам какво да правя...

Едно от децата е малката Габи.

Не си се наспала, виждам...

Габи: Еми... 

Друсаше ли много земята?

Габи: Като великан. 

А великанът страшен ли беше?

Габи: Не толкова.

Гергана: И 112... не знам за какво толкова го слагат този телефон... Те търсили жертви. Е, та... аз... какво... аз не съм ли жертва?

След връзка с нашия екип, кметът на Община Перник Росица Янакиева се запозна със случая на Гергана Сърбинска и двете и деца. Тя заяви, че се е разпоредила те да бъдат настанени в общинската болница за долекуване и рехабилитация. „Един цял етаж сме подготвили да настаняваме хора, които са в аналогично състояние с тази жена с децата й“, каза кметът на Перник и добави, че е предвидена и специализирана грижа за децата, които не са спали цяла нощ.

Част от жителите на друго пернишко село-Дивотино, също останаха без покрив след поредицата от трусове рано тази сутрин. От 3.00 сутринта до момента кметът на община Перник Росица Янакиева се среща с тях, поне за да ги успокои. По нейна покана нашият екип се включи в посещението на Дивотино. Първата гледка - масивна триетажна къща, която се държи едва, заради стотиците пукнатини (вижте снимката в галерията).

Кметът на село Дивотино Румен Сергев не е сред останалите без подслон. От ранните часове на деня обаче той прави всичко възможно да успокои жителите на Дивотино.

„В профилакториума са подсигурени легла. За сега няма хора, които желаят да се настанят, защото си имат роднини. Но, поне на едно 6-7-8 къщи ще им се наложи да не спят в домовете си. Няма пострадали хора. Страхът е основният проблем“, каза кметът и добави, че очаква помощ от община Перник и правителството.

Възрастен мъж от Дивотино е убеден, че има пряка връзка между астматичния пристъп, който е получил след полунощ, и последвалите трусове. „Усетих леко залюляване, хъркане на белите дробове... Аз съм мъж на 67 години, до сега не е било такова нещо. Трагедията е голяма. Тежко е за всеки един, който е закъсал така.“

Чуйте кметовете на Перник и Дивотино и пострадалите и вижте снимките в галерията.