Снощи бяха връчени наградите на конкурса "Златна пролет" - за 45-и път! Събитието се състоя в "София лайф клуб" - перфектното място, според мен. Беше пълно с една наистина цветна публика, сред които се мяркаха закови за българската музика лица от различни поколения. Водещ - по традиция - Богдан Томов, с много лекота, за което спомогна и добрият и стегнат сценарий. Самото събитие се движеше с добро темпо, групите се сменяха непринудено, без "увисвания". За отбелязване е фактът, че 12-те песни финалисти прозвучаха на живо по-добре - или поне по-завладяващо, отколкото в записния им вариант. Много добро сценично решение - на голям екран зад изпълнителите вървяха кадри от техни живи изпълнения, снимки от личен архив и всичко се получи някак "като на Запад".
Журито бе представено след първите 4 песни - това разчупи добре цялостната схема. Съставът на журито - достатъчно авторитетен в лицето на Константин Цеков ("ФСБ"), Веселин Тодоров ("Фактор"), Пепи Писарски ("Атлас")... и за цвят - агент Тенев и Гергана Турийска. Те определиха двете големи награди - втората получи Валди Тотев (може би най-утвърденият изпълнител, "дръзнал" да се яви) за "Дворът на рая" - песен с характерните за него красиви пианистични елементи, с една приятна носталгия в текста на Димитър Керелезов - поднесена непосредствено и непринудено.
Голямата или първата награда бе присъдена на най-младия финалист - Симеон Едуард за "In the Light".Той е на 23 години, класически пианист, но с много широк музикален кръгозор, негови са и музиката, и текста, и аранжимента - "явно не се доверява на никого" - както шеговито бе представен от Богдан Томов. В песента се усещаха много влияния - и от Бийтълс (в интродукцията), и от Сара Маклоклън, и от някои по-нови рок групи. Наградата бе връчена от генералния директор на БНР Радослав Янкулов, който с присъщото си чувство за хумор започна с фразата, че преди 45 години са го изгонили от хор "Бодра смяна" и оттогава си мечтае да се докосне до голямата награда "Златна пролет" и ето че най-после това се сбъдва... макар и само да я предаде в ръцете на Симеон Едуард, който получи и наградата за дебют - запис на песен в Българското национално радио.
Другата голяма награда - едночасов рецитал на Eurosonic в Грьонинген (един от най-големите световни форуми за новото в музиката, където има куп продуценти) и където досега са се представяли Акага, Д-2, Gravity Co - получи OJ - Огнян Драндийски. Неговата песен "I will always remember you" - много радиофонична, много американска (в хубавия смисъл), свободното му поведение на сцената, небрежната визия, опитът от живота отвъд океана - всичко това дава надежди за едно добро и смислено представяне в Холандия.
Наградата на слушателите на БНР (над 1500 гласували на сайта на конкурса) отиде при група "Латекст" с вокалист Елена Пенева - дама с много таланти, която мнозина познават като PR и организатор на фестивали, с много добро сценично присъствие. Изобщо "Латекст" бяха сред добрите попадения на този конкурс.
И наградата на журналистите - както отбеляза водещият Богдан Томов "тя никога не съвпада с избора на публиката, нито с избора на журито" бе за Мартин Александров и песента му "Infinity is Over". Интересен певец (на мен малко ми напомня за Джош Гробан), интересна песен, интригуващ аранжимент.
Важното е, че конкурсът изглеждаше по-жив от всякога. Песните финалисти (с малко изключения) имаха модерно, градско някак звучене, много различни, покриваха широк музикален периметър и - което е много важно - и младите имаха уверено и свободно поведение на сцената. Добър беше изборът за мини-рецитал - групата "Гологан" с вокал изключително симпатичната американка Анджела Родел. Песните (особено последната) създават една добра рок картина, с приятно впечатляващото народно пеене на дамата (доктор по етномузикология... и актриса в "Седем часа разлика"). Спокойно можеха да пропуснат песента без етно-елементите - единствения намек за скука в тази така свежа вечер.
Да добавя може би на финала и името на група "Ламберуда" - сформирана от добре познати музиканти, типична клубна група, с уверения глас на Елена Сиракова - въпреки че не получиха награда, песента им "Искам" бе поредното доказателство за доброто развитие на клубната музика у нас. Затова и започнах с думите "клубно ми е..."
А съвсем на финала - както и снощи - аплодисменти за всички, които правят нова българска музика! И за фестивала "Златна пролет" - защото на зрялата възраст от 45 години той е по-свеж от всякога.
Вяра Мацева e юрист, референт в Народното събрание, пътешественик и треньор. Заедно ще се разходим до приказна Болоня : "Бях в средата на януари, не е приятно да се пътува в Европа, но в Болоня е приятно. Един град, излязъл от приказките. Портиците са една от емблемите му. Всичките са различни, усещаш, че вървиш в коридор. Те се появяват още в..
Д-р Мариета Караджова ще ни разкаже повече за постурологията и училището по постурология: "Школата е по италианския модел, школата в Рим, където се обучихме. Тя е за хора с медицинско образование, които да оценят по стойката проблемите на човека. Това е надграждане. Няма ограничение във възрастта. Някои имат 1-2 специалности. Гледаме тялото като..
В поредицата портрети на колеги от Радио София сега е ред на Боян Бочев: "Спонтанно реших да се занимавам с радио. То винаги ми е било любов, фантазията ми беше буйна. На 19-20 благодарение на един музикален продуцент започнах в домашни условия с онлайн музикален проект. Направих повече от 300 предавания, след това от 2019 съм в Радио София. Радиото е..
Представяме един нов документален филм – "И стигнаха до края на света", разказващ за потомците на българи в Аржентина. Райна Манджукова от Агенцията за българите в чужбина разказва: "Ако имахме достатъчно средства можехме да правим за всяка българска общност в чужбина. АБЧ подкрепи реализацията на проекта след като две трети от работата бе свършена...
В " Историята оживява" говорим за хижа Камен дел и слушаме членове на Туристическо дружество "Камен дел", включително и как пеят: Петър Панков, член на ТД Камен дел: "За 18-и път правим и маратона до Черни връх. Още преди 1934 млади боянци са решили да направят туристическо дружество, те са и членове на читалището. Още при основаването решават, че..
Малките пет кьошета: Видни политици и хора на изкуството са сред първите му знатни жители. От Стефан Стамболов и д-р Кръстев до Екатерина Каравелова и Димчо Дебелянов. Къде е бил "тихият двор с белоцветните вишни"? Каква трагедия се разиграва там и още други подробности за съдбата на мястото, последователно пивница, впоследствие - разрушена - в..
Радиоразказ в четири действия за любимите жени на Ламбо В Адресите на любовта проследяваме малка част от сложния, но изпълнен с уважение към жените емоционален живот на незабравимия Стефан Данаилов, който беше не само популярен актьор, но и хубав, земен човек. В унисон с любимия му театър, разказът е в четири действия с музика..