Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Виелица” е наречена от самия Сорокин „зимна руска повест с не много тъжен край”. Историята започва като в класическата руска литература – затънтена пощенска станция, лошо зимно време, един лекар трябва спешно да стигне до село, в което се е разразил странен вирус, а липсва впряг с коне. Коне и кочияш се намират, шейната потегля във виелицата... Във всяка своя нова книга Сорокин изненадва читателите си с новите посоки на своето въображение, но и запазва познатия му размах, смесването на действително и фантазмено, иронията си. В едно интервю го питат дали се мисли за писател и той отговаря категорично с „Не.”, но в същото интервю (сп. „Факел”, бр. 2-3, 2003) още в началото се определя: „Мисля, че съм човек.” Макар в книгите си да изглежда на моменти крайно провокативен и драстичен, Сорокин се вълнува основно от смисъла, от големите въпроси на съществуването на човека, от това как ще изглежда бъдещето му. Във „Виелица” той също не изневерява на себе си.
Ясно
