Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

TTIP или краят на демокрацията в Европа?

Какво всъщност стои зад Трансатлантическото споразумение за инвестиции и търговия между САЩ и ЕС и може ли да имаме разумни причини да го подкрепяме, ако не знаем конкретните му клаузи? Също така - имаме ли ясна представа за икономическите и екологични последици от едно такова споразумение, прикрити умело от екстазната за всеки модерен неолиберал идея за "споразумение за свободна търговия"? Подобни въпроси обсъждаха днес журналисти и експерти на дискусионния форум "Рискове за българската индустрия от TTIP" в хотел "Балкан", организирано от списанието за политическа култура "A-specto", "Солидарна България" и фондация "Фридрих Еберт".

В ефира на "Радиокафе" коментирахме темата с колегата от програма "Хоризонт" Петър Волгин, който обърна внимание на няколко важни рискови фактора, които засягат това партньорство, за което обикновено или не чуваме нищо, или чуваме колко благодатно за всички ще е то.

"Проблемът е там, че началото на това партньорство беше водено на тъмно със секретни договаряния между ЕС и САЩ, в последно време нещата взеха да се променят, защото започна да излиза повече информация затова какво се подготвя, а с това в цяла Европа се увеличиха и протестите срещу споразумението."

Според Волгин това не е просто споразумение, а битка между мултинационалните корпорации и малкия и среден бизнес от друга страна, като печелившият накрая е ясен - още по-голямо разрастване на корпоративните структури в различни сфери на бизнеса за сметка на малките производители. Освен това трябва да се обърне внимание и на фактът, че това не е просто някакъв търговски договор, който се сключва за кратък период от време и който, дори и да не е чак толкова добър, в един момент ще изчезне и нещата ще се върнат постарому. Петър Волгин добави, че много наблюдатели определят това споразумение като икономическото НАТО, защото ако бъдат приети тези клаузи, така както са заложени, последиците ще продължават години наред върху всички държави.

Но ако тръгнем от другата страна, а именно на всички онези, които откриват единствено конспирация и параноя в страховете на граждани, движения, леви партии и организации, можем да провидим и преспиването на големия проблем, а именно краят на демократичните принципи в Европа. Защо? Тук се появява и може би най-неприятният ефект от този договор, а именно, фактът, че се накърнява националният суверенитет от гледна точка на законодателството. Ако възникне спор между чуждестранния инвеститор и държавата, този спор няма да бъде решаван от местните законодателни органи, а от вече придобилият гражданственост арбитраж, който ще действа в пълна анонимност и по никакъв начин няма да е ясно кого точно защитават в този арбитраж и как са избрани неговите членове. По силата на този механизъм чуждестранни компании могат да използват частни съдилища (арбитражи/трибунали) и да съдят правителства, ако сметнат, че техните печалби или инвестиционни възможности са засегнати от нови закони или промени в политиката. Фирмите могат да търсят обезщетения в огромни размери, достигащи милиарди евро. С други думи на компаниите се дават правомощия да оспорват  и потенциално да отменят решения на суверенните правителства.

"Ако държавата реши, че трябва да бъде повишена минималната работна заплата и я повиши, тогава някоя мултинационална корпорация може да прецени, че това повишаване на минималната работна заплата се отразява зле на нейния бизнес, тя тогава може да подаде иск във въпросния арбитраж и ще осъди държавата затова, че компанията не е могла да си прибере печалбите, които е калкулирала в началото", допълни като пример още Петър Волгин.

Да припомним, че последната седмица протести срещу властта на корпоративните компании и срещу строгите мерки за икономии от ЕС към Гърция имаше в Брюксел, а срещу политиката на остеритет на Консервативната партия на Великобритания стотици хиляди излязоха и по улиците на Лондон.

Чуйте разговора с модератора на дискусионния форум - радиожурналиста Петър Волгин.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иван Симов

Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, лента първа

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..

публикувано на 11.01.25 в 16:00
С Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на международна фондация “Алеко Константинов”

Софийски разкази - Алекови дни 2025

Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..

публикувано на 11.01.25 в 15:00
Филип Тотю

Адресите на любовта - войводата Филип Тотю

Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила  за хайдутина -  да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...

публикувано на 11.01.25 в 14:00

Пикасо - само част от музейния фонд графики на Квадрат 500

Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от  Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:

публикувано на 10.01.25 в 20:13

Радичков връх, Антарктика

С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за  инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..

публикувано на 10.01.25 в 19:29
Ивайло Илиев и Тодор Терзиев

"Форум", 10.01.25: Мълчанието на партийните лидери не е непременно нещо лошо

В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..

публикувано на 10.01.25 в 18:10
Силвия Георгиева

Предизвикателствата пред общините: проектите, системата за отпадъци, преходът към еврозоната

През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..

публикувано на 10.01.25 в 17:06