Наредба 30 на Министерство на здравеопазването от 2005 година не работи в частта всеки от нас да има радиационно-диагностичен паспорт, който да е част от Здравноосигурителната книжка, поясни доцент Жана Джунова от Националния център по радиобиология и радиационна защита:
Въпросът е, когато ние прилагаме дадена процедура, лекарят, който я назначава и реализира, винаги да мисли и в термините “радиационна защита“. При медицинското облъчване това се постига с обосноваване на всяка процедура, която включва йонизиращи лъчения и чрез оптимизация на самата процедура, а за това има медицински стандарти. В повечето болници се спазват процедурите, но те не са унифицирани за всички болници.
Заместник-здравният министър заяви, че данните за облъчванията на всеки от нас, ще се включат в електронното ни здравно досие:
Изготвили сме една работна група, която ще зададе всички начини, по които изследванията, на които са подлагани българските пациенти, да бъдат вписвани в електронен вариант в досието на пациента, така че излишно е създаването на книжка, която 10 години не е могла да бъде създадена.
Опасността идва от това, че на много от нашите пациенти се налагат многократни рентгенови изследвания, а комутативното въздействие на рентгеновите лъчи наистина може да бъде опасно, подчерта още доктор Персенски.
Основният проблем на облъчване на населението е главно от диагностични процедури и затова трябва да има контрол колко облъчвания са ни правени през целия живот, поясни още доцент Джунова.