Преди време, но не чак толкова отдавна един български телевизионен водещ скъса вестник „Труд“ в ефир, защото не беше съгласен с публикациите му и издаде присъда: „това ще бъде съдбата му“ – на вестника. След това водещият създаде партия и стана евродепутат, макар и с кошмарен английски. А, след това – нищо!
Преди броени дни сценаристът на един друг телевизионен водещ скъса в национален ефир снимката на президента на България, защото не бе съгласен с президентското решение и отново издаде присъда: „вие сте политически труп“. Какво е това? Лош вкус или нова заявка за стъпване на политическата сцена на поредното медийно лице, което по този начин концентрира вниманието на обществото върху себе си? Преценете сами!
Пак преди борени дни една телевизионна водеща стана кмет на Букурещ, без да къса снимки или вестници в ефир.
Но въпросът за смяната на ролята остава неизбежен. Защо все повече журналисти по целия свят са изкушени от политическа кариера?
В началото на „Мрежата“ тръгваме от актуалния случай с местните избори в Румъния и това как Габриела Фиря, телевизионен журналист бе избрана за кмет на Букурещ. Какво е изкушението да влезеш в политическия живот и от критикуващ, може би, да бъдеш критикуван? Кога журналистът трябва да спре? Какъв е паралелът между Румъния и България и различно ли е доверието на аудиторията към журналистите? За това говорим с Мартина Ганчева, водещ в „България Он Ер“, която следи от години политическата и икономическа ситуация в Румъния и е преводач на автобиографичната книга на румънския президент Клаус Йоханис.
След това ще говорим за журналистите „на ръба“, следвайки заглавието на конференцията, която Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) организира в следващата седмица. Как да отразяваме историите на пострадали хора при инциденти и кои са границите, които не бива да се преминават? Ще попитаме Камелия Иванова от АЕЖ и Николай Дойчинов, фотограф от „Агенция Франс прес“.
Ясно
Разкъсана облачност