На 3 км от село Билинци в Западна България се намира манастирът „Свети Архангел Михаил”. Особено романтичен е той през ранно лято, когато каменните му стени потъват в обятията на разцъфналия бъз. Но… обрулен от вековете, ветровете и безхаберието. През 1969 г. заради стенописите е обявен за паметник на културата от национално значение. Днес пътят към манастира е труднопроходим. Стига се с джип или пеша.
Всеки път, когато ходя, ми се налага да проправям път на туристите с нещо, което намеря под ръка – я лопата, я вила, я пръчка, през копривите. Всяка година нещата стават все по-зле, коментира планинският водач Станой Арабаджиев.
От някогашния манастир днес са останали черквата, част от приземния етаж на жилищните сгради и дувара. Освен това:
За съжаление, никой не си мръдна пръста, за да се съхранят стенописите. Те са изографисани наново от един душевно болен монах, който живя в манастира 3-4 години. Той умееше да рисува, но съсипа долния слой, заради който манастирът е обявен за паметник на културата. Преместени са кръстовете на монасите, погребани там. Камъните от престола са разхвърляни в гората. Всеки казва „Няма пари“, но никой не казва „Дайте да спасим“. Няма го възрожденския дух, споделя Аниела Асенова, краевед от близкия гр. Брезник. Възмущава се, че:
Манастирът е разтворен. Може да влезе всеки. Имало е страшно много книги. Къде са изчезнали? Нищо няма.
Повече за манастира разказва историкът Калина Минчева от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”:
По архитектурен анализ храмът е построен XV-XVI в. През XVIIтой е обновен и достроен в западна посока. Изграден е в типичната за XV-XVIIв. архитектура – малка еднокорабна, едноабсидна църква, и е нашето свидетелство за активността на българското население в периода на османското владичество – да има желание и да намери средства да построи такъв храм и дори да го обнови век по-късно – нещо, което днес по-трудно става, казва Калина Минчева. Интересно е, че:
Най-ранното писмено сведение за съществуването на Билинския манастир се намира в руски архиви и е от 1587 г. Тогава архидякон Стефан от Билинския манастир е включен в мисията на Коласийския митрополит Висарион до Москва.
В мисията е бил и игуменът на манастира Свети Йоаким Осоговски, който днес се намира в Македония. Според писменото свидетелство, митрополитът е искал средства за Осоговския манастир, който е пострадал от земетресение. За Билинския манастир в писменото свидетелство не се споменава нищо повече.
В библиотеката на манастира са намерени руски старопечатни книги, което говори, че контактът с Русия след това е продължил по някакъв начин. Това е един от най-ранните контакти на манастири от българските земи с Москва. Вероятно, архидякон Стефан е един от първите български духовници, срещнали се с руски владетел.
Известно е, че през XVIII век в него е имало килийно училище. Калина Минчева посещава манастира през 2006 г.:
Най-големият ужас, който заварихме, беше когато влязохме в църквата и видяхме, че старите стенописи почти не се виждат. За сметка на това те бяха „освежени“ и храмът изглеждаше като от руска приказка с образи с наситени цветове. Обитаваха го две послушници и един монах, който реално се беше самозазидал в манастира. Той отказа да говори с нас. В манастира нямаше ток и вода. Взимаха вода от поточе до манастира. За продукти ходеха веднъж в месеца до Брезник. С тухлите от зидовете си бяха построили килии. Те са имали желанието да се погрижат за храма, но за съжаление не са имали знанието. Една или две години преди нас там е отишла група учени. Те са успели поне да спрат „освежаването“ на стенописите. Но например в абсидата едно много интересно изображение на Богородица Ширшая Небес с младенеца, разположен в сърцевиден медальон, вече не съществува, тъй като отгоре монахът е нарисувал нова Богородица с много ярки тонове с акрилни бои. По мнението на реставраторите в момента науката не знае по какъв начин тези бои могат да бъдат почистени, без да се навреди на долния слой. Т.е. стенописите, които са отдолу, са безвъзвратно загубени.
Ясно
Разкъсана облачност