Бизнесът трябва да осигури тези практически измерения, които не могат да бъдат дадени от образованието, заяви пред Радио София изпълнителният директор на "Джуниър Ачийвмънт" в България Милена Стойчева, един от участниците в конференция по темата, която се проведе тази седмица в столицата. По думите й, бизнесът трябва да отвори вратите си и да даде възможност на ученици да усетят динамиката, предизвикателствата и най-съвременните тенденции. А това може да стане посредством участие в менторство или осигуряване на практики и стажове в компаниите.
"Връзката между бизнеса и образованието трябва да съществува, и тя трябва да бъде основана на компетентностите от двете страни. Образованието трябва да осигури до известна степен условията и съдържателното изграждане на познание, умения и отношение по определени теми, и бизнесът да подкрепи практически, отваряйки със своята компетентност, посредством подкрепа за определени актуални предизвикателства. Защото един учител не може да следи съдържанието и да бъде навътре в динамиката и проблематиката на отделните индустрии, освен ако в момента не я практикува", коментира Милена Стойчева.
Тя посочи, че инициативата на организацията "Мениджър за един ден" показва де факто истинско сътрудничество - кратък стаж в рамките на един ден и кариерно ориентиране на младите хора. И тя се случва вече от 15 години.
"Няма никакво ограничение тя да се превърне в платформа и масова практика и да даде възможност за изява и достъп до бизнес средата на всички ученици", каза Стойчева. Тя добави, че интересът на бизнеса към това в последните години е по-голям. Но трябва много да се работи в посока на това бизнесът да подпомогне образованието, не само с нещата, които за работодателите са полезни, а като цяло с повишаване на образоваността на по-високо ниво, защото това е смисълът да подкрепяме кадрите, добави още Стойчева.
"Няма кадри в България и ние трябва да се борим за всеки един човек да бъде образован на ниво, което да отговаря на съвременните тенденции и предизвикателства на пазарната среда. Това, донякъде е отговорност и на образованието, на 50% бих казала, така че трябва да се работи в екип", каза още Милена Стойчева. По думите й, е крайно време всеки един ученик да има практическо преживяване по време на своето обучение, а това е част от мисията на организацията, която ръководи, както и част от препоръка на Европейската комисия.
Чуйте още от разговора - прикачения файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..