Кукленият театър може да се бори срещу агресията. Това каза режисьорът Тодор Вълов, който беше гост в изнесеното издание на предаването Радиокафе" тази неделя в Столичния куклен театър.
Агресията е един много плашещ фактор и мисля, че кукленото изкуство и други сценични изкуства могат да бъдат такъв фактор, който да се бори срещу засилването на тази агресия, да представя един друг свят, който може да бъде по-човечен, по-хармоничен, по-добър , коментира режисьорът.
Тодор Вълов поставя редица куклени пиеси, сред които „Червената шапчица“, „Малката кибритопродавачка“, „Храбрият оловен войник“, „Болен здрав носи“. Носител е на награди, познат е с работата си не само у нас, а и в чужбина.
В момента той репетира заедно с актьорите от Столичния куклен театър постановката „Карлсон“ по Астрид Линдгрен.
Един от наболелите проблеми през последните години е стесняващото финансиране на спектакли и проекти, въпреки че ние успяваме. Все пак Кукленият театър е едно материлано изкуство и то няма как да работи без средства. За създаването на една кукла от материал, няма как да не участват много хора, обясни режисьорът.
Тодор Вълов припомни, че театралното изкуство се развива, така както и заобикалящият ни свят. Използват се нови технологии, нови декори, дигитални похвати, които навлизат все повече в поставянето на спектаклите и се използват от младите режисьори.
Реално, с всичката тази дигитална техника и всичко това, което се развива, Кукленият театър много по-усърдно трябва да се бори за запазване на своето пространство, аз вярвам, че той винаги ще има място, категоричен е Тодор Вълов.
Режисьорът признава, че като дете силно е бил впечатлен от пиесата „Спектакъл за сенки“ на проф. Николина Георгиева. Толкова приказно и вълшебно ми се стори това, че някак си в моята глава все едно единственото нещо, което съм гледал като дете, е било „Спекаткъл на сенки“, въпреки че не е точно така, спомня си Тодор Вълов и споделя, че тази пиеса, която е гледал като дете, също има значение за избора на неговия път като режисор на куклени пиеси.
Целия разговор с режисьора Тодор Вълов и водещата Анелия Торошанова - чуйте в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..