Споделени думи

Катерина Стойкова е поет и преводач. Тя има издадени няколко стихосбирки. Помним „Въздухът около пеперудата“, както и „Как наказва Бог“ като литературни събития, но без натрапливата самореклама, която напоследък става уморителна. Тя живее между България и САЩ и мисли на два езика, затова не е изненада, че книгите ѝ излизат билингва. Такава е и последната, която най-бързо би могла да се нарече „книга с мисли“, но самата авторка твърди, че това са просто „изречения“. Независимо как определяме жанрово „Птичка на перваза / Bird on a Window sill“, не можем да отречем, че тази малка и естетски изработена книжка съдържа повече, отколкото са думите в нея. Минимализмът на изказа и афористичността на изреченото я правят „компресирана“ версия на книга със стихотворения. Катерина Стойкова пише в уводните думи – също толкова пестеливи, че мислите от „Птичка на перваза“ са „минавали“ през главата ѝ и са се „задържали там достатъчно дълго“, за да ги запише, подобно на „инструкции“ към нея, „като утеха, предупреждение или награда“.
Вярвам, пише тя, че съм била едновременно получателя и читателя (...) Реших все пак да ги споделя. И който има нужда да ги чуе.