Приоритетите ми като главен архитект са на първо място превръщането на София в град на хората, не на автомобилите. Това е основното мото, което искам да проведа като моя работа и изобщо във времето, в което аз съм главен архитект да поставя мерките по трансформиране на града. Да намалим нивата си на моторизация, да започнем да ползваме градския транспорт, да подобрим пешеходните пространства, да създадем система от свързани пешеходни пространства. Това каза главният архитект на столицата Здравко Здравков, който бе гост на изнесеното студио на "Радиокафе" в неделя в столичното Ларго.
Архитект Здравкоев откри благотворителната изложбата „Магията на Коледа“ на учениците от 143 училище „Георги Бенковски“. Ето какво каза в разговор с водещата Анелия Торошанова арх. Здравков.
Всяка година, виждате се опитваме да подобрим нещата и все по-европейски да изглежда нашия град, виждаме и много собственици на магазини и заведения влагат изключително желание да променят това, не само общината да участва в украсата на града, а има едно отношение на собствениците, което е изключително положително.
Къде виждате е магията на София, освен в украсата?
Магията е закодирана най-вече в хората и в любовта, която си даваме, защото считам , че ние като хора ние обичаме да се срещаме с други, да комуникираме, а София е мястото където, тази хилядолетна история успява да акумулира едно огромно събиране на хора, така че и на мястото където се намираме, енергията, която има излъчва своята енергия.
Децата ни ще живеят тук и трябва да направим града по-добър за тях, каза още арх. Здравков и добави: Надявам се да могат и да подобрят нещата, все пак градът започва да изглежда все по-добре, така че нека да живеят в един по-модерен, европейски, здрав, екологичен свят.
Каква е вашата визия за София през зимните месеци?
София не само през зимните месеци, а и изобщо като цяло трябва да намери формулата, по която да промени начина си на придвижване, защото всички ежедневно прекарваме по задръстванията, изнервени сме. Това е начинът, по който стигнахме до тук благодарение на тази моторизация, която изживяхме последните десетилетия. Ние стигнахме една моторизация от порядъка на 680 автомобила на 1000 човека, ако продължаваме по същия начин ще седим в задръстванията не с часове, а доста повече, затова трябва да променим начина на придвижване в града и в тази посока работим изключително усилено.
Така че София през зимата и през следващата година ще работи последователно по създаване на мерки по увеличаване на стимулирането на ползването на градски транспорт и обратно –по създаване на начини за намаляване на влизане на трафик в центъра.
Как можем да накараме хората да слязат от автомобилите? Много хора вече ползват метрото
Трябва да им предложим две неща: цена и време, а пък зад тези две простички думи седи изключително много работа. Не е необходимо да има само рестрикции, трябва да се развива и градския транспорт, системата от буферни паркинги.
Архитект Здравков припомни, че през тази година от Столичната община са заложили системи за зарядни на електростанции, за да може постепенно в града да се изгради система от електромобили, които да могат да се ползват на принципа на т.нар. “carsharing”, или споделяне на автомобили. През следващата 2018 година предстои да стартира и велоконцесия, която ще създаде и система от велосипедна мрежа в града.
Ще има ли места за нови паркинги?
Местата за нови паркинги трябва да бъдат разположени по периферията, каза арх. Здравков. Виждате паразита, който преминава през центъра, през бул. „Тодор Александров“ и бул. “Дондуков“ броят на автомобилите е почти един и същ. Желанието ни е да намалим този паразит през центъра, за да разтоварим града. Естествено това трябва да стане и с по-дългосрочни мерки. Започваме стъпка по стъпка.
Заедно с изграждането на трета метролиния се изгражда паркинг, който ще бъде разположен до метростанцията на Овча купел.
Архитект Здравков цитира датските архитекти, които всяка година намаляват паркоместата с 2%. По думите му системата на гариране и паркиране следва да следва градския транспорт. Той заяви, че от общината искат да направят промяна на модела на планирането на града като се допитат до общественото мнение и да се направят анализи.
Как София може да стане по-зелен, по-екологичен град?
Колегите, които дойдоха от Париж установиха, че София има много повече зеленина от Париж и от Виена. Въпросът основно е за свързване на зелените площи. Да създадем система от зелени връзки, парковете да ги свържем посредством тези линейни пешеходни пространства с едни зелени коридори, за да може да се получи една система, която свързва отделните паркове. Отделно работим по различни изисквания по Общия устройствен план (ОУП). Гарантирам ви, че не се въвеждат сгради без изпълнено озеленяване, без проектите, които отговарят за съответната зона. Изключително много увеличихме задълженията към инвеститори да си спазват проектите по част „Озеленяване“. Първо всеки да си погледне в рамките на своята къщичка, да си подреди двора, да си сложи озеленяването, а не да изконсумира целия си имот на 100 % без да сложи нито едно дърво и нито една зелена площ. Това е основно изискване към проектната документация и в тази посока сме издали съответните указния изисквания към районните архитекти. Съответно при въвеждане в експлоатация изключително много държим на озеленяването.
Радвам се, че инвеститорите все залагат повече на зелени проекти, в които въпреки параметрите на проекта търсят и покривно и фасадно озеленяване. … Целта ни е да създаваме сгради с нулево потребление на енергия.
Как си представяте София в по-далечно бъдеще, след 30 години, например…?
След приключването на председателството на Съвета за Европа, започва основен ремонт на пешеходните зони- цялата улица „Граф Игнатиев“ от ул. „Алабин“ до канала , напречните връзки, улиците „Солунска“, „Цар Шишман“ и „6 септември“ и успоредно с това пространството около храм-паметника „Александър Невски“.
Главният архитект на София припомни, че преди около месец от Столичния общински съвет са приели стратегия за промяна от ул. Алабин до бул. „Ал. Стамболийски“ да стане пешеходна зона.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..