Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Светла Данова от БАН в "Часът на здравето"

Пробиотиците ъпдейтват състава на нашата микрофлора

Хормонът на щестието - серотонинът, се секретира в чревния тракт, но оттам произлизат и много от болестите

Проф. Светла Данова
Снимка: Личен архив
Бактериите в човешкия организъм са повече от 1000 вида (около килограм и половина), много от които – непознати. Тяхната численост превъзхожда 10 пъти броя на клетките в човешкото тяло.

За разлика от други продукти за здраве пробиотиците постоянно търпят развитие. За тях глобална икономическа криза не съществува, бележат непрекъснат ръст на потребление.

Пробиотикът (от старъгръцки про-/за биос/живота) е подарък от природата, това е част от нашата полезна микрофлора. Невидими с просто око живи микроорганизми, които, когато се приети в достатъчна доза, могат да окажат полезен ефект на човешкия организъм, обясни в ефира на Радио София проф. Светла Данова – ръководител лаборатория „Млечнокисели бактерии и Пробиотици“ в Института по микробиология – БАН, учен, който повече от 20 години участва в изследвания и разработването на пробиотици, преподавател и консултант.

Всеки човек в даден момент от живота си е добре да взема пробиотици – категорична е проф. Данова. - Най-необходими са те след лечение с антибиотици (които редом с лошите бактерии са унищожили и добри), след стрес, прием на храни с Е-та, тютюнопушене и т.н.
Ефектът зависи и от самия индивид.

Основател на концепцията за пробиотиците става проф. Иля Мечников - лауреат на Нобелова награда. През 1905 г. българският учен д-р Стамен Григоров изолира Lactobacillus bulgaricus - причинител на подквасването на българското кисело мляко. Приф. Мечников стига до извода, че на Балканите хората са дълголетници, защото в киселото мляко се съдържат бактерии, които намаляват гнилостните процеси в червата.

Източници на полезните микроорганизми са храните, които се правени на базата на млечната ферментация. Силно препоръчителни са бялото ни саламурено сирене, туршията (без консерванти), както и киселото зеле – дори и извън зимния сезон.

Целта е пробиотикът да колонизира дебелото черво до такава степен, че да възстанови нужния репертоар от добри бактерии, за да осигури защита срещу лошите, срещу болестотворните. В своята малка фабрика те произвеждат бактериоцини, които убиват лошите бактерии.

Снимка

Още факти и акценти от разговора с проф. Данова:

  • За хората, които нямат време, индустрията ги предлага в капсулка, саше или таблетка. В момента пазарът изобилства с огромно разнообразие на пробиотици (в България са над 150) и това затруднява неспециалиста в неговия избор.
  • Ефектът на пробиотиците е дозазависим.
  • До срока си на годност пробиотиците трябва да ни гарантират 1 милиард полезни живи бактерии (при 100 милиона в киселото мляко по БДС).
  • Повечето такива препарати са срещу по-нататъшна дисбиоза, която може да ни разболее сериозно. Освен за чревният ни тракт пробиотиците помагат за засилване на имунитета.
  • Бъдещето е в т.нар. профилирани пробиотици, предназначени за решаването на конкретен проблем.
  • Бактериите са толкова много, че симптоматика е трудно да се регистрира, особено при по-силен организъм.
  • Нашият микробиом зависи от вида, количеството, генетичния материал, силата и капацитета на микробите в организма.
  • Вече се говори за микрофлората на човека още в пренатален етап. Повечето раждания със секцио обаче залагат у бебето микрофлора, различна от полезната. (Майката може до известна степен да компенсира чрез кърмене.)
  • Съществува хипотеза, че феталното програмиране на чревната микрофлора определя бъдещи заболявания в по-късна възраст – сърдечно-съдови, дихателни, алергични.
  • Има групи хора, които трябва да внимават по отношение на пробиотиците – ако имат алергии към някои от компонентите, ако са имунокомпрометирани (с ХИВ, СПИН, с трансплантирани органи, някои онкоболни)

Проф. Данова съветва да приучваме организма си за доизграждане на имунитета, да правим паузи по отношение на пробиотичния прием, да се самообразоваме и да се вслушваме с собствените ни физиологични сигнали. Най-важното при приема на пробиотиците е дозата и съдържанието.

Чуйте целия разговор с проф. Светла Данова.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Още по темата

Доц. Иван Иванов

Доц. Иван Иванов: Най-голям проблем създава не свръхконсумацията, а неправилната употреба на антибиотици

Днешната тема в Часът на здравето са антибиотиците и създаването на резистентност у бактериите към тези препарати. Наш гост и съветник е доц .  Иван Иванов - ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и монитиране на..

публикувано на 16.01.18 в 14:51
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 26.02.25: Битката за регулаторите – парцелиране на държавата по интереси

Седмичните коментатори на "Форум" днес се спряха на следните теми: Битката за регулаторите (КЗК, КФН, КРС, КЕВР). Разпределение на властови ресурс. Парцелиране на държавата по интереси. Те трябва да се независими и да защитават интересите на..

публикувано на 26.02.25 в 18:35

Бойко Таков: Иновациите ни се нуждаят от подкрепа по пътя им към пазара

" Идеята на иновациите е да решават определени нужди и проблеми на хората и само тогава те могат да намерят място на пазара и да бъдат комерсиализирани", посочи д-р Бойко Таков – шеф на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни..

публикувано на 26.02.25 в 18:05
Доц. Стелиян Димитров

Липсват локални изследвания за това как климатът в България се променя

Проведе се 11-то издание на международната конференция за иновации Innovation Explorer. Тази година събитието протече под надслов “Екстремен свят”. В началото на форума беше уточнено, че макар и абстрактно, това понятие най-добре описва динамичния..

публикувано на 26.02.25 в 17:36
Анна-Мария Въртовска и Тошо Йосифов

Анна-Мария Въртовска с премиера на новата си песен "Thirty"

Изпълнителката Анна-Мария Въртовска представи в ефира на Радио София новата си песен "Thirty". На 8 март Ани ще празнува 30-ия си рожден ден и с “BANDANNA”, освен страхотен лайв, ще подарят и нов сингъл, и видео клип към него с тематичното заглавие..

публикувано на 26.02.25 в 17:23
Д-р Ния Чакърова, председателят на Столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев, ректорът на МУ-София проф. Бойчо Ланджов  и д-р Любомир Гайдарски

Лекарите със "Златен Хипократ" са д-р Ния Чакърова и д-р Любомир Гайдарски

Близо 600 лекари от софийския Медицински университет днес положиха Хипократова клетва на тържествена церемония в зала 1 на НДК. 224 от Випуск 2024 са българи, а 353 – от чужбина: Северна Македония, Гърция, Великобритания и други страни. Анкета..

публикувано на 26.02.25 в 16:24
Заливът Ха Лонг във Виетнам

Изложбата "Без причина" - за пътуването, което маркира миговете в живота

Галериите от улица "Цар Самуил" имат сдружение, наречено "Посока Самуил". Имат си и традиция - всеки последен четвъртък от месеца работят с удължено работно време и предлагат нещо допълнително към показаните изложби.  Този четвъртък допълнителното..

публикувано на 26.02.25 в 16:02
Кирил Манолов като Фалстаф в спектакъл с диригент Рикардо Мути

Баритонът Кирил Манолов за премиерата на "Фалстаф" в Софийската опера

Софийската опера ще представи премиерно “Фалстаф“ от Джузепе Верди. В предаването „Радиокафе“ баритонът Кирил Манолов разказа за представлението. “Фалстаф“ е наистина много специална опера за мен, защото това бе ролята, която ме изведе на..

публикувано на 26.02.25 в 15:30