Александър Мутафчийски: Не обичам да стоя на едно място

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Александър Мутафчийски е благодарен за това, което през изминалите двайсет години е получил като солист на Музикалния театър - най-хубавите субретни (комедийни) роли

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Колкото до това, къде се чувства по-сигурен: на сцената - като актьор и певец или като режисьор, Александър Мутафчийски отговаря с усмивка: Гледам на двете неща по различен начин. И двете са много творчески, и при двете трябва да мислиш. Като актьор по-скоро се съобразяваш с това, което ти подсказва режисьорът или диригентът. Докато режисьорската работа е доста по-интересна, защото ти трябва да измислиш всичко това. Подсказва ти го единствено авторът, като погледнеш текста или нотите, да разгадаеш някакъв код, т.е. да намериш идеята, философията на спектакъла. Да можеш да я обясниш на колегите си, на трупата, за да може тази идея да достигне чрез тях до публиката.

Александър Мутафчийски е благодарен за това, което през изминалите двайсет години е получил като солист на Музикалния театър - най-хубавите субретни (комедийни) роли, както и прекрасни роли в мюзикъла. Като режисьор, обаче, той е категоричен, че може да изрази неща, които като актьор не може. Не обичам да стоя на едно място. Трябваше да направя една крачка напред.

Какво още каза той пред Даниела Бенишева - чуйте в звуковия файл.

***

Преди 100 години - на 10 февруари 1918 г., в театър "Одеон" в София е представена премиерата на оперетата "Маркиз Бонели" от Делингер. Така трупата на Ангел Сладкаров, бивш солист на Шуменската оперетна дружба, поставя началото на професионалната оперета у нас.

Век по-късно - на 10 февруари 2018 г., Музикалният театър чества със специален концерт 100 години от първия оперетен спектакъл в България. Може би малцина знаят, че след 1918 г. до Втората световна война в България е имало девет частни оперетни театъра, които са били изцяло частна инициатива, без никаква помощ от държавата.

В концерта, посветен на 100-годишнината от началото на професионалния оперетен жанр, са включени откъси от емблематични оперети и мюзикъли, поставяни през годините на сцената на Музикалния театър. Сред тях са: "Царицата на чардаша", "Веселата вдовица", "Цигански барон", както и "Котки", "Целуни ме, Кейт", "Българи от старо време". Режисьор на концерт-спектакъла е проф. Светозар Донев, а негов асистент е любимият на публиката Александър Мутафчийски.