Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ) е създаден през 2010 г. През годините в институциите, чийто правоприемник е ИЕФЕМ, са работили едни от най-значимите имена в българската етнография и фолклористика като Димитър Маринов, акад. Антон Попстоилов, д-р Евдокия Петева-Филова, Стефан Л. Костов, д-р Кръстю Миятев, ст.н.с. Христо Вакарелски, проф. Васил Стоин и др.
В института се осъществява изследователска, образователна и приложна дейност в областта на етнологията, фолклористиката, културната и социалната антропология, етномузикологията, етнохореологията, изкуствознанието и музеологията. Приоритетни са изследванията на човека и човешките общности в тяхната историческа и съвременна културна среда. Обект на проучване са традиционната и съвременната култура на българите и другите етнически и религиозни общности в България.
За съжаление обаче в Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН работят все по-малко млади учени, казва доц. Петко Христов.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН е водеща национална научна институция в областта на етнологията и фолклористиката, чиято цел е да поддържа знанията и съзнанието на обществото за традиции и културна идентичност и за ролята им в съвременния свят. Учените и специалистите се занимават с изучаване и анализ на многоаспектната културна история и съвременност на България, с изследване на културните явления и процеси в балкански, европейски и световен контекст. Чрез дейностите на Националния център за нематериално културно наследство и Националния етнографски музей системно се издирва, събира, съхранява и представя културното наследство.
Още за Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, чуйте в звуковия файл.
Иновативната платформа SuCiE свързва изкуството и бизнеса, творците и производители, които могат да вдъхнат нов живот на вече ненужни материали. Платформата е част от проекта “ЕМПАКТ: Съпричастност и устойчивост: Изкуството да мислиш като планина“, съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на ЕК, обясни пред БНР-Радио София проф. д-р..
Високите температури са вредни за целия организъм, но особено уязвима е нервната система на човека. По време на горещините се увеличава рискът за поява на остри неврологични заболявания, какъвто е инсултът, а се обострят хроничните – като множествената склероза, проблеми с равновесието и доста други страдания. Това отбеляза пред БНР-Радио..
Александра Александрова разказа на екипа на „Добър вечер, София“, как може да се осъществи една мечта – "Кинодвор с коктейл", казано съвсем просто - кино под звездите, на хладно, с коктейли. Инициативата представя най-обичаните филмови заглавия от предходни години на фестивала “Синелибри“. "Даваме възможност на хората да ги видят под..
Българската асоциация по киберсигурност (БАК) обяви първата си стипендиантска програма. Тя ще осигури 5 едногодишни безплатни абонамента за най-популярната платформа за университетско електронно образование в света – Coursera, съобщиха от асоциацията. За участие в стипендиантската програма могат да кандидатстват младежи между 16 и 29..
Две дами затвърдиха позициите си начело на най-важните европейски органи и това за много хора не е изненада. Роберта Мецола ще оглавява Европейския парламент (ЕП) за следващите 2,5 години, а Урсула фон дер Лайен ще бъде председател на Европейската комисия (ЕК) за още 5 години. В крайна сметка обикновено няма толкова значение кой е..
Недосегаеми, надарени бебета, доказани, зачеркнати – в това е превърнат светът на изкуството, след като в съвсем близкото бъдеще американският биолог Алберт Цимерман изолира гена на твореца. "Тестът на Цимерман" преобръща света на изкуството с главата надолу. Един обещаващ писател, изправен пред страха от евентуално отхвърляне, отказва да се..