Илиян Василев: „Дори и да няма летален характер, всяко насилие над журналисти води до деградация на тяхната житейска среда. Всяко насилие над журналисти всъщност е ефект на авторитарни държави, в които има нетърпимост към критиката и инакомислието. Голяма част от хората, които дават заповедите да се премахне един журналист, независимо дали физически или просто да бъде лишен от работа, тези хора съзнават своята несъстоятелност като политици, страхуват се за своя имидж. И тъй като живеят в постоянен режим на извършване на грехове и престъпления, те затова прибягват до насилие. Да не забравяме, все пак, че онези, които нареждат насилие над журналисти, го правят и с идеята за назидателен акт – да преподадат урок, да всеят страх. Насилието, тормоза, това е чудовищна преса към журналисти, които се опълчват с разследванията и мнението си срещу силните. Макар че насилието едва ли би решило проблемите им, но явно инстинктите са по-силни. Особено, когато говорим за България и последния доклад на „Репортери без граници“, ами вижте там в анонса на доклада, който засяга България, там се откроява ролята на Делян Пеевски, на използването на еврофондове, за подмяна на финансовата база, защото, когато става дума за свобода на словото, тя е възможна само при финансова независимост и еднакъв достъп на медиите до нея. Разбира се, въпросът е в критериите за свобода. Ето г-н Цонев например няма проблем. Той може да се яви където си иска и да говори каквото си иска, но неговият полет на свобода е ограничен, защото той никога не би говорил срещу Пеевски или Доган, или че ще намери нещо криво в средата, в която удобно се е настанил. Та в този смисъл ние формално имаме свобода, но тя е толкова формална, защото не е финансово подкрепена, защото контролът върху финансовите потоци е противопоказен и пречи на всеки, който иска да направи независима журналистика. И ето вижте, за да се потисне международният отзвук и загубата на политическо лице от този шамар за лошото ни място по свобода на словото според „Репортери без граници“, основното лице предмет на критика Пеевски веднага пусна PR новината, че продава 50 % от акциите си в медийната си група. И това стана точно в деня, в който излезе докладът на „Репортери без граници“ и правителството нямаше ход, за да отговори на критиките на доклада. Все едно успяват да решат нещо, а те нищо не решават. Това е толкова прозрачна ситуация, че може да впечатли само някой 25-годишен човек, който сега за първи път идва у нас. Но за мен по-важното е, че всички данъкоплатци плащат за своята несвобода на медиите, защото медиите са пленени чрез евросредства и през бюджета. Нито г-н Пеевски, нито който и да е от другите използват собствени пари, за да ни контролират. Нещата са песимистични, но може би в дългосрочен план аз съм оптимист, защото целият модел на държане на власт, целият модел на медиите като НСО на властта е несъстоятелен. Той ще се взриви от точно тази несъстоятелност.“
Асен Йорданов: „Журналистите стават жертва в общества, в които има практика и желание за авторитарност на властта, а те се опитват да разкрият корупционни практики на тази власт. Говоря и като потърпевш, защото и срещу мен е имало опити за покушения, наредени от най-висши ешалони на властта. Аз се занимавам от 26 години с разследваща журналистика и съм достигал до изключително чувствителна информация. Хубаво е, че у нас, където има изключително малка трибуна за свобода, все пак има хора, чиято съвест се бунтува срещу чудовищната корупция в страната ни. Тези хора са на различни ключови позиции и искат да говорят. Въпросът е, че те го правят само, ако се чувстват сигурни, че няма да бъдат издадени като източници на информация. Това е много сложен процес, не само в България. Аз реших да създам „Бивол“, когато Делян Пеевски и майка му изкупиха медиите, в които аз работех. Създаването на „Бивол“ беше предизвикано именно от фактора, който срина България по свобода на словото и този фактор е посочен в доклада на „Репортери без граници“. Колкото до това кои са „Репортери без граници“ искам да кажа на слушателите ви, че за разлика от г-н Цонев, който ги поставя под въпрос като институция, аз искам да уточня, че „Репортери без граници“ са организация, която се финансира от ЕК, те са институцията на ЕК, която обследва процесите, които се случват с медиите и свободата на словото.
Тайфур Хюсеин: „За съжаление Турция върви стремглаво надолу в класацията на „Репортери без граници“ и това не е изненада за никого. Самият турски президент определя журналистите в страната си като терористи. В Турция журналистите не трябва да мислят, не трябва да критикуват, те трябва да са само микрофони, които препредават официалните послания на и от президента Ердоган.“ 
Ясно
Разкъсана облачност
