Венци Мицов за вкусния въздух, кюстендилския авангард, първата пънк група у нас и креативните хора на града

Най-яркият спомен от кюстендилското детство на Венци Мицов е свързан с ухание и вкус - "липите и черешите, как през май вървя от нас към площада и черешите са навсякъде, а другият ми любим спомен е свързан с Хисарлъка и друг един аромат - боров". Тогава, според него, крепостта е била по-минималистична, не изградена като сега, може би по-истинска и "да припомня, че на Хисарлъка е сниман един от култовите детски сериали  - "Рицарят на бялата дама", в него една от главните роли изпълняваше наш съученик от музикалното - Тошко Трънкаров..." 

Припомняме си и други филми, заснети в Кюстендил, стигаме до "Каръци" на Ивайло Христов, а Венци Мицов добавя, че това е град и на кинаджии, не само на художници. И на сцената се появява името на Теодор Ушев - "ето, Тео е и двете, и художник, и кинаджия, а за мен е и приятел". 

Аз успявам да вметна, че всъщност единствената българска номинация за "Оскар" тогава е кюстендилска, а Венци Мицов се впуска в спомени за годините, когато с Теодор Ушев се срещали непрестанно, връщайки се с влак от София и даже около 90-те искали да създадат гражданско движение на репресираните от ... БДЖ. "Защото това е една енигма - как може 87 километра да се пътуват за три часа. През 1980 г. някъде започнаха да се строят тунелите и до ден-днешен са готови само първите два и то донякъде". Тук с лекота гостът ни цитира Пирон и неговата фраза, че "от всички мои ученици ме разбра само един, и то погрешно". Така че, Кюстендил е на един час с кола и на три часа с влак от София. Иначе втората част от маршрута с влак е (по думите на Венци Мицов) "едно от най-красивите места, които съм виждал... попаднеш ли в Кресненското дефиле, красотата е неземна". Изобщо той си е много свързан с Кюстендил, тук живее майка му, близките му, тук се запознава със съпругата си (също кюстендилка), тук се опитва да идва често (доколкто му позволява напрегнатият график). 

Не познава отвътре проблемите на града, но отчита, че никога не е бил толкова чист и светнат. "Основният капитал на този град обаче са хората, креативните хора, а тях ги няма... всички са заминали, кой в София, кой в чужбина и често си мисля какво ли биха направили те с града, ако вземат, че се върнат". Самият Венци Мицов е сигурен, че ще се върне...някой ден, като  остарее. 

Тъгува по времето, когато в Кюстендил е имало "изумително смислени, изумително нестандартни хора, говоря за средата на 80-те - нестандартно мислещи, антиконформисти... Знаете ли, че първата пънк група в България е кюстендилска?! Създадена е в средата на 70-те, "Нови цветя" се казва и когато става аварията в Чернобил, пишат една песен "Радиация" (за текста, чуйте цялото интервю).  Сега пиша дисертация за публиките в ъндърграунда от средата на 80-те и кюстендислкият ъндърграунд ще залегне сериозно в нея".

И още спомени влизат в разговора - за неговата тогавашна група "Кверщанд", за това как, когато навсякъде било тенденция да се свири хеви метъл, в Кюстендил господства дарк уейв пънкът; за въздуха в Кюстендил, който е "вкусен, точно това е думата" и за сблъсъка на безхаберността и истинското желание да се оправи и модернизира Кюстендил.

Целия разговор на Лили Големинова с Венци Мицов - чуйте в звуковия файл.