Как се готви боб в Радуил

Те бяха първите ни гости, защото така и така бяха станали рано - още от 6 сутринта се бяха захванали с казаните. Защо е толкова хубав радуилският боб, бързам да попитам аз. "Най-вече заради хубавата вода, с която се напоява - отговарят ми баба Цветанка и баба Добринка, допълвайки се, - нали тук имаме две реки, но бобът от Слимница е най-вкусен, защото е по-малка рекичка и водата е по-топла".

За приготвянето най-важното е да се накисне от предната вечер, да се измие на сутринта и да се сложи в студена вода. Вари се бавно - "по-полека", на тих огън. Изобщо, "бобът става най-хубав на огън". Който е в града и си няма огън, поне да го вари на слаб котлон. Продължаваме с указанията на Цветанка и Добринка - "като изври малко водата и фасулът спадне до долу, слагаме първо кромид и моркови, после, като поомекне, добавяме чушките - червени, пресни, нарязани на дребно. Слагаме и прясна чубрика, целите гранки - както са си". Солта и олиото - накрая, а който обича люто, да си стрие една люта чушка в купичката - "и става приказка", по думите на баба Добринка.

Според нашите гостенки на масата с боба трябва да има салата, "домашна печен чушка с оцет и чесън, както и хляб".

Освен чуден боб, в Радуил има хубави картофи и домати, а в реките има пъстърва. Затова всички умеят да готвят добре именно с тези продукти.

Живо изглежда (особено по време на фестивала на боба) село Радуил, но според Цветанка и Добринка някога хората са били много повече, около 4000. Сега има чист въздух, но няма поминък. Едно време дърводобивът е бил много важен за региона. Сега горското стопанство е закрито, а младите ходят да работят в Боровец и Костенец. "А някога ей-тука имаше ресторант - показват ми една полуразрушена голяма къща с тераса, точно над реката- и сме правили сватби с по 400 човека, пускахме грамофонни плочи отвътре, танцуваше се, всеки гледаше да излезе на терасата, заради гледката". И за Добринка, и за Цветанка готвенето е и професия. Синът на Добринка е шеф-готвач от няколко години в държавите от Бенелюкс, дъщерята на другата ни гостенка пък останала в селото, гледа животни и екопродукти.