Различните аспекти на българския език

Институтът за български език е най-старият институт в БАН

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На науката и постиженията е посветено предаването “Радиоприемница” тази седмица. Събеседници са учени от различни институти на Българската академия на науките. Акцентът днес е върху Института за български език към БАН, защото владеенето на езика ни е част от нашата идентичност и на фона на бързата глобализация, носител на отличителните характеристики на нацията ни.

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ е най-старият институт в БАН. Създаден е първоначално като Служба за български речник. И до днес задачата да се събере лексикалното богатство на езика ни и да се обяснят значенията на думите, е на института, разказа проф. д-р Лучия Антонова от секцията за Българска диалектология и лингвистична география и зам. директор на института.

Един от успехите на секцията по диалектология е издаването на двата обобщаващи тома на Българския диалектен атлас. Разпространението на български език на диалектно равнище излиза далеч извън съвременните държавни граници, казва проф. Антонова. Това, което ни отличава от останалите славянски езици, е отпадането на падежните форми, появата и развитието на сравнителна и превъзходна степен и др.
Картата на диалектите е достъпна в интернет и е интерактивна, което означава, че може да се видят основните групи диалекти, както и да се чуят отделни образци на говорите, а приложение към картата показва основните диалектни особености.

Произходът на българските думи ни дава повече информация за езика ни, за връзките на българския език с други езици и народи, дава ни информация за генезиса на българския народ, за неговата материална и духовна култура през вековете, както и за историята ни, обясни доц. д-р Христина Дейкова - ръководител на секцията за Българска етимология и един от авторите на колективния многотомен Български етимологичен речник, от който до момента са излезли 8 тома.

Вървим по следите на думите като се връщаме далеч назад във времето към изворите и проследяваме сложните пътища, по които думите са стигнали до нас, така доц. Дейкова обясни етимологията на езика ни. Най-силен отпечатък върху българския език оставят два извора - праславянският (индоевропейски) и балканският извор. Българският език е класически език, защото наследява в най-голяма степен праславянския лексикален фонд и това го свързва с другите славянски езици. В своя исторически развой българският език е влязъл в контакт с редица други езици и най-вече със съседните балкански езици, което определя и неговия екзотичен характер, като елек (от тур. ез.), карначе (от рум. ез.), молив (от гр. ез.) и др. Освен това чрез балканските езици влизат думи от други езици, например през турския навлизат в езика ни много думи от персийски език.

Към момента са издадени 15 тома от многотомния речник на Българския език като в тези томове са включени около 120 хил. заглавни думи. Българинът ползва речници, особено, ако те са достъпни онлайн, както е достъпен Речникът на българския език, обясни гл. ас. д-р Атанаска Атанасова - един от авторите на речника, който съвместява особеностите на тълковен речник, с характеристики на други типове речници. По думите на учители, с които Атанасова работи, дори учениците предпочитат и използват онлайн речниците, за да търсят значението на някои думи или изписването им. Речникът е ценен и с това, че включва различни функционални разновидности на езика - разговорна, книжовна, жаргонна. Освен това в речника се тръгва от реалната употреба на думите.

Хората питат много и различни неща, но традиционно най-много са въпросите за правопис на отделни думи, както и въпросите за пунктуацията, заяви гл. ас. д-р Илияна Кунева от службата за езикови справки и консултации към Института за български език. Според Кунева са различни хората, които се обаждат, но най-много са професионалистите, при които е необходимо да бъдат перфектни в своята работа, свързана с езика - това са редактори, коректори, журналисти, които много добре познават нормите, но когато имат някакъв проблем и речникът, който ползват не може да им помогне с някой по-заплетен случай, ни се обаждат. Най-трудна е пунктуацията, защото хората слагат запетая там, където накъсват речта си и правят пауза, а принципите на пунктуацията са други.

Компютърната лингвистика е сравнително нова наука, въпреки че съществува вече повече от 50 години, обяснява гл. ас. д-р Мария Тодорова от секцията по Компютърна лингвистика. Това, което правим ние е да изследваме различни аспекти на формалното описание на естествения език, което означава, че правим естествените езици разбираеми за компютърното описание. За тази цел се създават и поддържат огромни по обем електронни езикови ресурси.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!