На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България:
Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още по-рано. Годината е 1928, когато инженер Георги Вълков и негови колеги радиолюбители изграждат маломощен предавател. За този период разказва Никола Димитров Попов – председател на секция „Психология и педагогика“ при Военноисторическото научно дружество (Институт за военна история при Генералния щаб на БНА), журналист и редактор във Военноиздателския фонд (дн. „Военно издателство“) и военни издания.
Паметта на българското радио е жива. Постигнатото от поколения радио служители се помни. Енергията я има, и се пази, и споделя в Музея за историята на радиото в България, носещ името на професор доктор Веселин Димитров.
За историята на Музея разказва д-р Антоанета Радославова. Тя е музиковед и дългогодишен музикален редактор в БНР. Доктор Радославова е и автор на книгите “Из историята на Радио София” и “Музиката в Българското радио през 1930-1944”. От 2014 година, доктор Радославова е ръководител и уредник на Музея на историята на радиото в България.
Част от историята на българското радио е инженер Иван Симов, който работи в БНР цели четири десетилетия. В период от 18 години инж. Симов е директор на Дирекция “Техника” в БНР. Под ръководството на инженер Симов се обновява знаковото Първо студио. Заедно със своите колеги работи по подготовката на програмно информационния блок на програма “Хоризонт”. Сред успехите на инж. Симов е и създаването на първото в България, а според някои третото в Европа, студио за електронна музика в БНР. Годината е 1974. След ползотворния и впечатляващ труд в Радиото, инж. Иван Симов продължава да работи в Българска национална телевизия, където също е високо ценен.
Ето и втората част от посветения му подкаст, включващ историята на Първо студио, историята на един силнотоков инженер, известен впоследствие най-вече като композитор и начините за придобиване на най-съвременна техника:
Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен радио служител - Захари Миленков. Той работи повече от 30 години в звукозаписни екипи в Българско национално радио. През пролетта на 1971 г. ръководството на Радиото взима решение да създаде професионално звено за работа с най-ценните звукозаписи в Българско национално радио, отделени в така наречения Златен фонд.
Захари Миленков, със заповед на тогавашния технически директор инж. Дончо Дончев е определен за заместник на отговорника на Златния фонд. Тогава това е Величка Ангелова. След нейното пенсиониране, след изключително ползотворната си съвместна работа с звукоинженера Михаил Люцканов, отдал се на преподаване в Консерваторията, през 1981 г. Захари Миленков поема ръководството на Златния фонд на Българско радио.
По това време Захари е единственият специалист в Радиото по всички аспекти на звуковата документалистика и реставрация на звукови документи. Като ръководител на Златния фонд Захари Миленков участва в в усвояването на строящото се лентохранилище за Златния и Постоянния фонд на Радиото в Боровец.
По предложение на Миленков от 1983, в лентохранилището в Боровец се създава специална апаратна за 12 часова аклиматизация на оригиналните и дублиращите се копия на архивните ленти. Отново под ръководството на Захари Миленков в “Златния фонд на БНР” се разработва систематизация на звуковите архиви и тяхната картотека. За повече подробности за дейността на Захари Миленков и историята на радиото може да разгледате блога на Хари в интернет.
Разбира се, винаги сте добре дошли и в създадения по предложение на Захари Миленков Музей на радиото в България. Музеят се намира в София, в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, на улица “Московска” 49, ет.3, стая 68.
Снимките са от архива на Захари Миленков.
В средата на седмицата коментаторите Елена Дариева и Светослав Живков разговаряха по темите: Управление във време на демокрация . Избори. "Референдумите не са лек за всякакъв случай. Но стават за "дъвка" на популисти." Особености на национални и местни допитвания – финансиране, изисквания за избирателите, провеждане. Социологическите проучвания..
В присъствието на журналисти днес бяха разяснени част от проблемите за бранша на автоинструкторите, обучаващи нови водачи на моторни превозни средства (МПС). По думите на председателя на "Българско обединение на шофьорите" Христо Радков , вината за неправоспособните шофьори на пътя пада върху обучаващите ги, когато изпитът пред..
Заради проточилия се основен ремонт на Театър София , актьорите от трупата му продължават да изнасят представления от своята програма на други столични сцени – във Военния театър, "Сълза и смях", " Théatro отсам канала", в Младежкия театър "Николай Бинев". Надеждите и очакванията и на състава на театъра, и на почитателите на Мелпомена, са..
Вдъхновена от шедьовъра на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата“, режисьорът и хореограф Анна Пампулова създаде своя сценична интерпретация на любимата на много поколения книга. Премиерните дати на танцовия спектакъл на Балет "Арабеск" са на 21.02.2025 г. и 1.03.2025 г. в Националния музикален театър "Стефан Македонски". Музиката е на композитора..
Заложеното в проектобюджета не отговаря на исканията и очакванията от страна на КНСБ за ръст на възнагражденията в обществения сектор . Заложените 5% биха покрили само инфлацията. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Мишев , икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ. Той..
Фестивалът “Възможното образование“ се завръща с пълно издание от 2020 година насам, в Червената къща, а фокусът му е върху човеколюбивите образователни практики от България. За образованието, но не за невъзможните, а напълно обозрими, нови и съвсем възможни хоризонти, които се откриват пред него, е акцентът на разговора с Нели..
Нова наредба за здравословно хранене на учениците предлага за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването. Сега действащата е от 2009 г. През 2018 г. специалистите са преработили Наредбата за физиологичните норми и това налага промени в други документи, свързани с храненето на деца в ясли, градини и в училищна възраст...