Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Едно време цървулите се връзвали "на чекме", днес имат подметки

Открай време българинът е свързан с цървулите и те са част от традиционното облекло. Поговорки имаме много, както и интересни и пиперливи истории. Но малко са останали тези, които с труда си съхраняват колорита на този занаят и му придават съвременен облик. Папукчийството се учи трудно. Голямо търпение и внимание са необходими в работата с изключително острите инструменти. Тя трябва да е и прецизна, за да върви шилото в права линия и да се получи красив шев.

Силвия Ценкова от Бистрица поема занаята от баща си. Ученето става бавно, а Силвия се заема с него още от дете. Работата и носи удовлетворение и срещи с много хора с различни предпочитания. От баща си наследява и специалните инструменти, необходими за изработванто на специфичните български цървули.
   
В началото майсторите-папукчии изработвали папуци, цървули, пантофи, калеври от кожа, прежди и платове, уякчавайки конците чрез восъчно покритие. След 1850 година в Габрово били внесени машини от Австрия и Германия, с помоща на които започнало производството на кондури, разказа Силвия пред Радио София.  В днешно време за изработване на цървули се използва обработена кожа - свинска, телешка или говежда. Връзките може да бъдат от плат, но може да са и от кожа. На времето пък било модерно сред девойките бащите да им правят връзките "на чекме", което означавало по странен вид нанизване. Други любопитен факт, е че някога цървулите от сурова кожа се изработвали с противоположно разполагане на космите - левия напред, десния назад, като по-този начин се засилвало съпротивлението и при изкачване по баирите, и при слизане.

Силвия ЦенковаПравенето на отвори за връзките на цървулите пък се оказва доста трудоемка работа, преди всичко заради големия им брой. В един цифт цървули има около 300 - 350 дупки, които се изработват със секач, а след това връзките се нанизват с игла. Нареждат се пеперудки, дръжки, цървулите се намокрят и се оставят да съхнат, за да придобият специфичната рогообразна форма.
   
Клиентите на Силвия Ценкова са различни. Някои си поръчват, за да ги използват за танцуване, други за подаръци, трети - за окачване на стената като украса. Тя си спомня и как преди десетина години нейният баща изработва голяма поръчка специално за традиционна българска сватба в... Австралия, в която младоженците настоявали всички гости да са с цървули. През последните години занаятът се развива, категорична е Силвия. Определящо е търсенето, в голяма степен дължащо се на много фолклорни състави в страната. Майстори на цървули вече има в редица градове - Пловдив, Благоевград, Велинград, Шумен, Варна, Плевен.

Последвайте Радио София в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диригентът Саша Мякиля, композиторът Минко Ламбов и цигуларят Светлин Русев в подготовка за премиерата

Концерт "Вдъхновение"

Минко Ламбов за предстоящата премиера  на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..

публикувано на 26.01.25 в 11:55

В очакване на Анна Нетребко

Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..

публикувано на 26.01.25 в 10:51

Музиката в картините от изложбата "Европа в България"

Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини?  Кога и как се осмисля..

публикувано на 26.01.25 в 10:27

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..

публикувано на 25.01.25 в 12:03