Хората по принцип са обезверени след толкова време в новия вариант на строя, в надпреварата за натрупване на капитали, малкият човек остава встрани. Това определено е обезсърчаващо за всички. Затова беше важно хората да повярват, че трябва да говорят за проблемите. После стана важно не само да говорят, но да отсяват онова, което е важно за всички. Днес най-важният въпрос за жителите на Челопеч е работата. Погледнато по-общо основното, което интересува българите, е стабилността и сигурността. Имат ли сигурна работа и нормален социален статус, хората вече могат да започнат да мислят и за обществени дела.
Инж. Кесяков, носител на отличието "Кмет на годината" за 2018-а в категорията "Малка община", посочи, че безработицата в целия регион Средногорие е изключително ниска, благодарение на няколко големи промишлени предприятия. Техногенната специфика на действието им предопределя и известните трудности при намирането на работа от жените, тъй като естеството на дейност на тези предприятия е ориентирана към по-тежък физически труд.
Основен икономически двигател за развитието на Община Челопеч е наличието на подземен рудник и преработвателна фабрика, собственост на канадска фирма. Заплатите в предприятието са по-високи от средните за страната. На броени километри се намира и рудникът "Елаците мед" и медодобивен комбинат. Не малко от жителите на Челопеч работят и в панагюрския открит рудник "Асарел-Медет".
Главен фактор за превръщането на Община Челопеч в пример за подражание, е наличието на стратегия за инвестициите, създадена благодарение на добрия диалог между местната администрация и жителите, обясни кметът и добави:
С по-голямата част от парите се опитваме да изградим едно туристическо лице на Челопеч и да направим така, че хората, които живеят в нея, наистина да се чувстват европейци. През тази година общината ще кандидатства по няколко европейски проекта в областта на туризма и образованието, като желанието е да бъде довършен ремонтът на училището и детската градина.
Важен елемент за напредъка на общините, на чиято територия има рудници, е промяната на закона преди години, която позволи немалка част от концесионното възнаграждение да остава на разположение на местната администрация. До голяма степен благодарение на тези средства инвестирахме последователно в различни проекти, които помогнаха Община Челопеч да се развие не само икономически, но и във всякакъв друг аспект. Все по-често напоследък се говори за обединение на общините от Средногорието - Пирдоп, Златица и Челопеч. Алекси Кесяков също вижда добър потенциал в тази идея, с уговорката, че е най-важно избирателите да осъзнаят ползата от подобен ход, а необходимо условие е да бъдат избрани прагматични, разумни и работещи кметове в тези населени места.
Инж. Алекси Кесяков е завършил Минно-геоложкия университет и е работил във Флотационната фабрика към рудодобивното предприятие в село Челопеч. След известно неразбирателство с ръководството става синдикален лидер, след това се кандидатира за общински съветник, но бива избран за кмет, какъвто е вече четвърти мандат.Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..