Между тренировките във фитнеса и подготовката на специалната аптечка за експедицията, Владо Донков успя да гостува и в студиото на предаването “Турагент”.
Както се шегуваме с приятели, че това е едно много дълго ходене на море, защото трасето е около 800 км. Като цяло, маршрутът следва основните планински вериги в тази част на северна Скандинавия.
Тръгваш сам. Това не те ли притеснява?
Честно казано, понякога ме притеснява по-малко, отколкото, когато ходя с други хора. Смятам, че това е личен избор и такъв, който аз взимам след дълга преценка на риска, базиран на достатъчно опит. Все пак, десет години ходя в тази част на света и голяма част от пътешествията ми са били самостоятелни. Имало е и по-дълги експедиции от по два месеца и повече. В рамките на месец се е случвало да не видя човек. Този път отивам в три, бих казал, доста цивилизовани страни. В първите 200 км. ще има три населени хижи и няколко заслона. Има и три прекосявания на главни пътища, макар и далече от населени места. В Норвегия ще спра в едно село, което е по пътя ми за 1-2 дни. Спирам на определени места, където има обхват, за да мога да изпращам информация до екипа си. Изпращам кадри, видеоматериали, кратки разкази, които ще разпространяваме в България, за да могат хората да следват приключението.
Да кажем, че ти си фотограф преди всичко…
Основната ми работа и това, което чувствам като призвание 18 години вече, е фотографията. Това е моят начин да се изразявам, моят език на комуникация със света. Хората го наричат и работа. За мен това винаги е било единствената ми работа, но тя през годините много се е променяла. Сменял съм жанрове, но в последните 13 години работя в т.нар. outdoor жанр, който включва заснемане на пътешествия, пейзажи, екстремни спортове, активности, които се случват на открито, далеч от града.
С какво те привлича тази сурова природа?
Ако отворите компютъра си, забелязвате, че процесорът има система за охлаждане. Смятам, че човек има нужда да охлажда мозъка си от време на време и тогава мисли доста по-трезво. Когато ходя на тези места аз успявам да остана сам със себе си и да мисля, докато правя нещата, които обичам. Не съм намерил по-добра среда, в която да разбера докъде се простират собствените ми възможности. Освен това, имам възможност да снимам места, които изключително рядко биват снимани. Те са далеч от пътища, инфраструктура, хижи и т.н.
Миналата година работих в Шри Ланка известно време. Изключително много ми хареса, но го намирам за доста трудно място за работа в сравнение със Северния полярен кръг.
Защото е топло?
Топло, влажно. Има доста предизвикателства, които на север отсъстват- животни, насекоми, болести, пренасяни от тях.
Но предполагам и сега ще срещнеш опасни животни по пътя си. Имаш ли такъв опит?
Имам, да. Гонен съм от лос няколко пъти. Единият път беше сериозно.
Агресивни ли са?
През това време на годината, обикновено не. Те са най-агресивни през септември и октомври, когато е размножителният период. Но ако човек попадне в друго време на годината на майка с малко, също може да загази стабилно. Чувството за хумор е най-силният спасителен елемент в моментите, когато стане трудно. На мен ми отне доста години да вкарам голяма част от тези условия в що-годе комфортната си зона. До степен такава, че наскоро, на проект, на два пъти се срива хубава палатка от много тежък вятър, а аз се улових, че си пея песни от “Монти Пайтън”, докато в средата на нощта си сглобявах отново лагера на вятър 120-130 км/ч. Важно е как възприемаш това, което се случва.
За колко време ще минеш тези 800 км?
Взимам храна, гориво за котлон. Всичките ми провизии са за 39 дни. Надявам се за 42-43 дни да приключа. Абсолютно непредвидимо е как ще се случат нещата, зависи преди всичко от снежната покривка. Ако има по-дълбок сняг е изключително трудно да се ходи с такава тежка шейна, а ако снегът е фирнован (твърд), шейната не потъва и е по-лесно. Във втората половина на маршрута очаквам да има дни с по 40-50 км. преход. Шейната е 1.70 м. дълга и 60 см. широка. В нея има снимачна техника, 6 литра пречистен бензин за котлона, с който си топя сняг и лед за вода. Веднъж или два пъти на ден се топи вода и се пази в термоси в течно състояние. Храната е лиофилизирана (дехидратирана) - около килограм на ден. С всеки ден ходене шейната става по-лека, което на всеки 10 дни се усеща много стабилно. Ако в началото тръгна с 85 кг. шейна, към края очаквам да завърша с 45 кг. Що се отнася до храната, тя вече е общодостъпна. Преди години се налагаше да я поръчвам в един институт на БАН, който прави храна за космонавти. За щастие имаме и добър спонсор от Великобритания. Разбира се, нося и доста ядки, шоколад, изсушено месо. Преди да тръгна взимам и кашкавал, масло, такива неща, които може да са 50 грама на ден, но помагат на човек да се чувства добре и разбира се, носят мазнини.
Алкохолът сгрява ли, добра идея ли е?
Не е. Силно противопоказен е, за съжаление, и не бих казал, че когато човек е сам е най-добрата идея. Макар, че с времето се научих да си взимам 50 грама за да имам, ако реша да празнувам нещо…Буквално, на човек може да му стигнат 50 гр. за цялата експедиция, но се чувстваш все едно празнуваш.
Бил ли си на рождения си ден на такова сурово място?
Да, бил съм, в полярните острови на Норвегия. На рождения си ден бях блокиран преди 7-8 години на един малък полярен остров и имаше буря. Ферибот не дойде 2-3 дни. На рождения ми ден пуснаха един извънреден и успях да стигна при приятели на другия остров. Да си на полярния кръг и да те посрещнат приятели, които са направили шоколадова торта и хубава вечеря, е безценно. Особено, след като си прекарал последните две седмици в палатката.
Имаш ли такива знакови приятелства?
О, това е най-големият дар, с който се прибира човек. Имам много такива. Давам си сметка, че трябва да се приемам като щастлив човек. Нищо не скрепява приятелствата като един тежък терен и суровите атмосферни условия. Най-добрият начин да опознаеш човек е да го вземеш на експедиция за поне 2 седмици. Виждал съм хора, които се държат изключително добре в градска среда, взимате ги на комфортна лодка в полярния кръг и виждате истинските им цветове.
Би ли рискувал да вземеш жена на подобно пътешествие?
Правил съм го, но смятам, че може да бъде доста тежко за една връзка, незадължително по хубав начин. Но може да бъде изключително скрепяващо. Все се сещам за думите на един от най-близките ми приятели - капитан от Полша, с който плаваме в Арктика всяка година: Ако отскоро си с едно момиче заведи я в Индия. Спете в най-мръсните хотели, заведи я в местни къщи. До момента, в който си толкова мръсен, изнервен и уплашен от местните шофьори, че разбираш дали можете да съществувате заедно. Това ще ти спести няколко години.
Как върви подготовката за експедицията?
Добре. Много често тренировките са късно вечер. Ако на човек му е лесно преди експедиция, значи не прави нещо като хората, значи не преглежда достатъчно детайлно нещата. Ако смяташ, че всичко е наред, значи нищо не е наред. Бил съм доста пъти болен на терен. Случвало се е да тръгвам за Патагония на антибиотици. Боледуването на терен не е същото, като в града. В страни от това, нямам търпение да дойде средата на март, да знам, че всичко, което трябва да е в шейната, е там и просто съм тръгнал.
Има ли определена дата?
12 -ти март. Старая се да взимам билети последната седмица преди старта. Идеята е да привърша до края на април, най-късно.
Експедицията можете да следите на facebook страницата и личния сайт на Владо Донков. Там ще бъде пуснат и блог непосредствено преди старта.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..
Световният бас и дипломиран академичен художник се заглежда в Анна-Мария още когато е ученичка в балетното училище и танцува малки роли в операта. Но изчаква осем години да порасне, за да я покани на среща. Така започва любовната история между Никола Гюзелев и съпругата му. Не им достига по-малко от месец, за да отпразнуват 30-ата годишнина..
Колко често необвързаните българи излизат на реални срещи? Проучване на българска мачмейкинг платформа, обхващащо над 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, разкрива интересни, но и малко обезкуражаващи тенденции. Повече от Радослава Карамихалева, мачмейкър: "При нас срещите се случват на живо. Задаваме въпроси, от които..
Подари любов на българските баби и дядовци за Коледа с фондация " Дари храна, дари любов ". Как - разказват доброволците Галена Ганчева и Димитър Костадинов: "От самото начало познавам една от основателките на фондацията и нямаше как да устоя да не се включа. Учехме се в хода на случващото се. Доброто е заразно, цялото нещо ни сближи." (Галена) И..
Как България попадна в книгата на Гинес с нов рекорд, поставен в София Нов световен рекорд беше поставен в София преди броени дни. 440 човека играха едновременно през смартфоните си една от най-старите видео игри в историята на човечеството – играта Понг. Това се случи по време на гейминг събитието GAME ON на 24 ноември, в което се включиха някои от..
Националният военноисторически музей кани всеки уикенд на коледна образователна игра „Мисия разузнавач – Спаси Коледа“ за седма поредна година. Подробностите от Славея Сурчева, връзки с обществеността НВИМ: "Коледният дух завладя екипа на музея - играта е изключително любопитна. Тя е за групи ученици и за семейства. Продължава около час и половина,..