Хърватските магистрали са добре направени и добре поддържани и позволяват да бъдат преодолявани бързо големите разстояния. Заедно с това има много живописни малки пътища, през които може да се спести плащането на тол такси и да се насладят туристите на изключително красиви гледки. Важен въпрос е и къде можем да нощуваме. За една държава с над 160-годишна история в туризма отговорите могат да бъдат много. Основното правило е да си определим бюджет и да си търсим място спрямо него. Има най-различни хотели - суперлуксозни петзвездни, но и двузвездни на добри цени.
Много са възможностите за туристите, които предлага хърватската столица Загреб - най-разнообразни музеи, уютни паркове, заведения с традицинна кухня, местни пазари, нощен живот. Северно от столицата пък може да бъдат разгледани много любопитни градчета със запазена барокова архитектура, както и етноселца, оформени като туристически обекти. Има и хубави спа комплекси с минерална вода.
Най-притегателна част все пак е крайбрежието на Адриатическо море - 1800 километра в континенталната част, ако се прибавят и обиколките на островите, крайбрежната ивица достига над 6000 километра. Важно е да се направи уточнението, че много от островите са съвсем малки и ненаселени.
Един от най-известните острови е Хвар - островът на лавандулата. Популярен е с хубави плажове, много заведения, качествен нощен живот, добри хотели, но и с това, че там цъфтят най-различни видове. Още със слизането от ферибота ароматът на билки пленява туриста. В северната част на крайбрежието, в района на Риека, се намират най-големите хърватски острови Црез и Крк. Те имат характерна природа и богата фауна.
Хърватия има няколко забележителни национални паркове, различни един от друг и всеки със собствено очарование. Такива са Плитвички езера и Крка, които са с много езера, преливащи едно в друго с водопади.
Ако сте се наситили на културни забележителности от древноста, може да посетите град Задар, където е изградена съвременната инсталация "Морски орган" - бетонна конструкция с кухини, в които навлиза морската вода и създава разнообразни звуци. Недалеч от него се намира фотосоларният кръг "Поздравът на слънцето" - друга авангардна инсталация, която денем се зарежда от слънцето, а нощем свети в различни цветове.
Големият пристанищен град Сплит е изходна точка за някои от островите, но самият той има какво да покаже на туристите. Старата му част представлява лабиринт от улички, израснали вътре в укрепленията на някогашния римски дворец на император Диоклециан. Точно там са снимани много серии от поредицата "Игра на тронове".
Пътувайки от Сплит към Дубровник се преминава през много малка част от босненското крайбрежие - 8 километра излаз на Адриатическо море, тоест пресича се граница. Понякога там се образуват опашки. В момента хърватите строят мост, за да може да се преминава от континентална Хърватия до полуострова Пелешац, който заобикаля тази босненска част.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..