Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пещерите - уникалните чудеса на природата

Снимка: Pixabay
Темата за чудесата ще вълнува цяла седмица предаването “Радиоприемница”. Чудесата, които ни карат да се замислим за свръхестественото, което живее заедно с нас и в самите нас. Чудесата, сътворени от природата, от хората и от Бог.
За изненадите на природата до степен на невероятност, за природата като дизайнер, изваяла и пазеща толкова въздействащи форми и организми, ще говорим в днешното предаване.
Най-често природните чудеса се откриват в пещерите. Пещерата “Проходна” е много близо до София и е обект за наблюдение и за любители, и за професионалисти. Напоследък е по-популярна с наименованието “Божиите очи”. Пещерата се намира в Карлуковския район. Образувана е вследствие на карстови процеси.

Карлуковският пролом е природно явление, което съчетава природни феномени с изключително интересно културно-историческо наследство и е обичан район за пещерняците, казва Константин Стоичков - любител пещерняк от пещерен клуб “Хеликтит”. Това е така, защото мястото е пълно с много пещери, някои от които, са скрити от очите на хората, защото са на над 100 м. дълбочина. Освен това текат и много големи подземни реки.
Всяка пещера сама за себе си е абсолютно уникално природно явление, изваяно от водите, които преминават или са преминавали в миналото през нея и освен формите в пещерата, там често обитават и различни организми, защото както казваме биолозите: “Природата празно място не търпи”, казва хидробиологът доц. Димитър Кожухаров от Биологическия факултет в Софийския университет.
Пещерата “Проходна”

В пещерата “Проходна” микроорганизмите са свързани с карстовите скали. Двата горни отвора, наречени от местното население “Окната” (от където идва и едно от старите имена на пещерата) правят пещерата светла, т.е. няма го вечния мрак, който съществува в останалите най-малко 157 пещери в района. В пещерата има много насекоми (доц. Кожухаров посочи и интересния факт, че в момента живеем в ерата на насекомите, защото досега са известни над 1.5 млн. насекоми по света, като в действителност се предполага, че те са поне 10 млн. вида).

В пещерата има и голяма колония от птици Бързолети, които приличат много на лястовици и които прекарват целия си живот във въздуха и в гнездата си в скалите. Много рядко могат да бъдат видени да стъпват на земята. Големите групи посетители с шума, който вдигат, безпокоят птиците, което е важно за периода през пролетта и началото на лятото, когато птиците отглеждат малките си. В нишите на пещерата живеят и прилепи.

Прекомерният туризъм, особено когато не е регламентиран, може да навреди на пещерите и пещерните обитатели. Хората трябва да знаят, че това място е диво - има вода, камъни и човек може лесно да се подхлъзне. Няма изградена инфраструктура в пещерата.
Доц. Кожухаров коментира, че много често светлината влиза с различен ъгъл през “Окната”. Височината на свода е над 40 м. и естествено там има “лабилни камъни”, които могат да паднат, а хората, които влизат вътре без каски, както го правят пещерняците, сами носят отговорността за сигурността си.

Това е нещо, което екскурзоводите не споменават, заедно с падащите ледени висулки. Там има ледени висулки по 6-7 м., които се падат и се разбиват, а хората влизат, без да подозират какво имат над главите си, допълни Стоичков.
За пещерата се говори и има легенди, че е силно енергийно място и има силни енергийни сили. Ние спелеолозите, без изключение, сме усетили, че когато сме на места, които обичаме и ни интересуват, както са пещерите, се зареждаме със съответната енергия и можем по-спокойно и успешно да посрещаме житейските предизвикателства, казва доц. Кожухаров.

Край Враца пък се намира друго скално чудо - “Божият мост”. Там има и водни басейни - реки или езера, в които също има интересни микроорганизми като част от тях са уникални - видове, които живеят само на определено място или т.нар. ендемични видове, както и видове, които обитават района за дълго без да са се променили (нар. реликтни видове). Един от проблемите, които трябва да решаваме е а опазваме тези уникални организми.
Важното е хората (местните и туристите) да подхождат към всяко едно такова място с уважение към природата и да не я цапат и рушат.

Чуйте целия разговор на Добринка Добрева в звуковия файл.  



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Захари Зограф

Историята оживява - Захари Зограф и тайнствената и явна Ралу Коциасоглу

Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите.  Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..

публикувано на 30.11.24 в 16:00

Софийски разкази - Стара София в спомени

Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна.  Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..

публикувано на 30.11.24 в 15:00
Анна-Мария и Никола Гюзелеви

Адресите на любовта - Анна-Мария и Никола Гюзелеви

Световният бас и дипломиран академичен художник се заглежда в Анна-Мария още когато е ученичка в балетното училище и танцува малки роли в операта. Но изчаква осем години да порасне, за да я покани на среща. Така започва любовната история между Никола Гюзелев и съпругата му. Не им достига по-малко от месец, за да отпразнуват 30-ата годишнина..

публикувано на 30.11.24 в 14:00
Радослава Карамихалева

Да оставим добри неща след нас

Колко често необвързаните българи излизат на реални срещи?  Проучване на българска мачмейкинг платформа, обхващащо над 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, разкрива интересни, но и малко обезкуражаващи тенденции. Повече от Радослава Карамихалева, мачмейкър: "При нас срещите се случват на живо. Задаваме въпроси, от които..

публикувано на 30.11.24 в 11:05
Галена Ганчева и Димитър Костадинов

Доброто е заразно

Подари любов на българските баби и дядовци за Коледа с фондация " Дари храна, дари любов ". Как - разказват доброволците Галена Ганчева и Димитър Костадинов: "От самото начало познавам една от основателките на фондацията и нямаше как да устоя да не се включа. Учехме се в хода на случващото се. Доброто е заразно, цялото нещо ни сближи." (Галена) И..

публикувано на 30.11.24 в 10:58
Мартин Кадинов, Роб Седжбир и Стив Макнийл (отляво надясно)

Уроци по демокрация в Понг

Как България попадна в книгата на Гинес с нов рекорд, поставен в София Нов световен рекорд беше поставен в София преди броени дни. 440 човека играха едновременно през смартфоните си една от най-старите видео игри в историята на човечеството – играта Понг. Това се случи по време на гейминг събитието GAME ON на 24 ноември, в което се включиха някои от..

публикувано на 30.11.24 в 10:23

Деца спасяват Коледа

Националният военноисторически музей кани всеки уикенд на коледна образователна игра „Мисия разузнавач – Спаси Коледа“ за седма поредна година. Подробностите от Славея Сурчева, връзки с обществеността НВИМ: "Коледният дух завладя екипа на музея - играта е изключително любопитна. Тя е за групи ученици и за семейства. Продължава около час и половина,..

публикувано на 30.11.24 в 09:41