Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Борил Петров: И за миг не съм съжалявал, че избрах да стана лекар

Един от актьорите от любимия на поколения филм "Войната на таралежите" днес постига успехи не на снимачната площадка, а в операционната

2
д-р Борил Петров

В "Кой кой е" се връщаме повече от 40 години назад, за да си спомним за култовия български филм на режисьора Иванка Гръбчева "Войната на таралежите" и да ви срещнем с един от любимите ни актьори от лентата, изиграл ролята на Лъчезар Пантев (Пантата) - Борил Петров. След ролята на буйното момче с проблеми с бележките в училище, днес той постига успехи, не на снимачната площадка, а в операционната. Днес Борил Петров е лекар, хирург с дългогодишен опит, вече директор на Пета градска болница в столицата. В началото на нашия разговор обаче се връщаме в детството и шанса да участва в любимия на поколения българи детски филм:

"Стигна се до снимките на филма след пробни снимки (сега се наричат кастинг). Тогава вече бях участвал в други филми, а се водеше картотека в Националния филмов център и я ползваха. Това беше първият филм, за който режисьорът Иванка Гръбчева направи и кастинг, така че се преборих за ролята на Пантата... Почти целия филм помня, направиха и филмов вариант с най-доброто от петте серии. Имам само хубави спомени, мили спомени".

Все още поддържа връзка с част от актьорите - Димитър Ганев (в ролята на Маляка), Огнян Желязков (в ролята на Сашо), Морис Асса (в ролята на Камен). Във филма Пантата заедно с приятелите си преминава през множество приключения, воювайки за игрище за баскетбол пред блока. Според него, обаче, пред децата сега има други възможности:

"Не бива допускаме грешката да сравняваме предишните времена със сегашните.  Тогава имахме една топка, едно игрище, тръбичка с фунийки, прашки, чаталчета. Сега са други времената и съвсем други неща вълнуват децата. Стараем се повече да спортуват и да играят, но все по-трудно. Знаете, технологиите са напред и ги ангажират".

След гимназията Борил Петров решава да кандидатства не в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ), а в Медицинския университет. Става лекар, коремен хирург, дълги години работи в Александровска болница, от 2012 година е директор на най-голямата общинска болница в България - Пета градска болница. Никога не е съжалявал за избора си - решението да стане лекар взима сам, въпреки че е израснал в семейство на медици. Дядо му д-р Борис Милев е известен акушер гинеколог, баща му е хирург:

"Личният пример на баща ми и професията му - коремен хирург, надделяха. Още когато следвах, личното ми решение беше, че ще бъда хирург. Няма лека специалност. Всичко е тежко, защото става въпрос за човек и неговото здраве. Но хирургът наистина най-директно се сблъсква със спасяването на човешкия живот или удължаването на живота - директно да премахне пряката причина, която го застрашава. Може би затова хирургията е така да се каже "черешката на тортата" в медицината. Ние, хирурзите, се намесваме в природата. Стресът е огромен".

Според медика, лекарят трябва да вдъхне оптимизъм и доверие на пациентите, защото е нормално да са притеснени, когато имат здравословен проблем:

"Винаги съм казвал на пациентите си, че трябва да вярват в крайния резултат, защото ако не вярват, никой не може да им помогне! Ако човек се е отказал, отпуснал се е, депресирал се е, много трудно може да помогнем".

Д-р Петров е категоричен, че ще остане да лекува пациентите си в България. А още за трудностите и предизвикателствата на професията, за времето, посветено на семейството, тримата му синове и... спорта - чуйте разговора в прикачения звуков файл!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00