Виолета Димитрова е от онези хора, които са готови да пренебрегнат собствените си нужди, за да са в полза на някой друг. Създава дори фондация, чиято цел е да подкрепя различни каузи и да вдъхва увереност на десетки, изпаднали в тежка ситуация. Нарича я „Бъдеще за таланти“, но не защото името е благозвучно, а тъй като смело вярва в красотата на бъдещето и таланта на тези, които го градят.
Хората, които правят добро, са много, а броят им с времето се увеличава. Факт, който приятно изненадва както Виолета, така и много други. Мнозина искат да са в полза, но не знаят как. Затова трябва да бъдат възпитани на добротворчество. Нужно е да им се посочи правилният път към взаимопомощта.
Към възвишеност се стремим всички. Важни са волята и желанието за успех, а Виолета притежава и двете и затова успява да насочи енергията си в правилната посока. Тя успява да Помага на мнозина и то успешно. Каузите за нея не са лични. Не го прави, за да заличи собствени липси или да се издигне в очите на другите, а единствено и само да е в помощ на някого, който наистина има нужда от това. На някой непознат.
Заради развитието на социалните мрежи, все по-често до нас достигат не малко апели за помощ или организирани благотворителни мероприятия. Дали заради заливащия ни информационен поток или заради наистина увеличаващия се брой на хора, изненадани неприятно от съдбата, нуждата от чужда помощ и подкрепа расте.„Помагайки на друг, помагаме на себе си“. Така казват всички, припознали дарителството като важен акт. В това вярва и Виолета. Не убеждава никого да реагира като нея. Но се случва, защото ентусиазмът ѝ е заразителен.
За мнозина обратната връзка е важна. Чакат някой да одобри деянието им. Да ги похвали, да им се отблагодари. При Виолета не е така, тя не чака нищо в замяна. Прави го, защото така го усеща, а ако превъзпита още някого да мисли като нея, ще е щастлива.
Без значение е как доброто ще стигне до хората, важното е то просто да бъде сторено. По-бързо и за повече хора.
Мечтите наистина се сбъдват - така започна и така завършва нашият разказ за добрия свят на Виолета. Делата й са доказателство, че когато упоритостта е насочена към добри каузи, тя е продуктивна и води до хубави резултати. Резултати, които ако се превърнат в мечта на още някого, би било добре за всички ни.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...