Аделина и колегите й по убеждение се опитват да помагат на всички. Основно на „невидимите“ майки - майките с болни деца. Онези, които ние предпочитаме да подминем на пътя, да се обърнем да ги огледаме добре, и после бързо да забравим. За достоен живот се бори Аделина. Но не за своя, а за този на безсилните. Онези, на чието място може да застане всеки от нас.
За да имаш очи за чуждите проблеми, първо трябва да имаш сърце да приемеш своите. Хора без грижи няма, но такива, които са готови да съзрат и тези на другите - има. От вторите е Аделина Банакиева. От години се опитва да облекчи ежедневието на социална прослойка, която често пренебрегваме:
Ако искате да помогнете на един човек, може да плащате водата, тока или кабелната телевизия всеки месец в продължение на една година. Това е реалният начин, защото вие пипате този човек, виждате проблемите му и създавате личен контакт. Тези хора не хапят. Да, не е приятен битът им, не е чисто обикновено, не мирише на ароматизатори. Но нищо няма да ви стане, ако отидете там за 15 минути, пиете едно кафе и се срещнете с тези хора и им изразите искрена съпричастност. Защото те имат нужда да общуват със здравите, имат нужда да разберат, че здравите ги приемат.
Нормално или не, необходимостта от взаимопомощ е голяма. Дали ще наречем нуждата на някого „кауза“ или „обща работа“ е без значение, важното е да я приемем като своя и с всеотдайност да я задоволим. Точно както правят Аделина и нейните близки. Те вярват, че единицата е сила и от всеки от нас зависи да живеем в по-добър Свят с по-малко страдащи души.
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...