Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сдружение "Мещра" - изкуството да възродиш за нов живот старите къщи

Снимка: transfiguration-festival.com
Тази седмица в предаването “Радиоприемница” говорим за маскарадите, ритуалите, целия колорит на костюмите и маските. За да се случат по възможно най-автентичен начин подобен род събития, трябва да съхраним архитектурното и културното ни наследство. С тази задача са се заели от сдружение “Мещра”. Това е организация на специалисти в областта на опазването на културното и природно наследство. Гостува ни председателят на сдружението арх. Ирина Аргирова.

“Сдружението е съставено от архитекти - инженери. Чрез нашите дейности, търсим традиционни строителни практики, и носителите, които могат да ги покажат. Самото име “мещра” означава майстор”, казва арх. Аргирова и обяснява, че тези хора стават все по-малко. Вече 4 години архитектите търсят такива стари майстори в страната и добрата новина е, че все още ги намират. Освен това има и млади хора, които искат да се занимават с това и това знание може да бъде съхранено.

Историята си сдружението започва в с. Долен, където са поканени на Зенит фюжън фестивал. Там те участват като архитекти и изследователи, с афинитет към опазване на културното наследство. Помагат с работилници и архитектурни разходки. От сдружението вече работят и с образователни институции и музеи, а след като стават официално сдружение “Мещра”, създават проекта “Добър ден, майсторе. Как я построи?” в Странджа.

“Това беше един проект с палитра от терени, проучвания, с работилници, с намерените майстори, с изложба, която достигна и до София - в НДК и в Национален етнографски музей”. Тогава от сдружението създават свое място и в мрежата, където публикуват резултатите от своите теренни проучвания.
Една от целите на проекта в Странджа е да намерят тези майстори, които все още могат да покажат традиционните практики. “За Странджа е много интересна къщата с дъсчена обшивка и самите покриви, които са по-различни от планинската къща - те са покрити с едноулучни керемиди”, казва Ирина. Там те намират двама майстори - един, владеещ цепенето на дъски, за да се реставрира една такава къща с дъсчена обшивка, а другият майстор припокрива със специалните керемиди покриви.

Проектът продължава една година - 2016 - 2017, и през този период от сдружението правят теренни проучвания на място и разговарят с местните хора, за да открият майсторите. Третият майстор, който намират там, е кошничар. След проучванията, които правят от сдружението, създават и майсторски работилници, на които старите майстори предават знанията си.

“Хората започват да оценяват тази традиционна архитектура и нейните качества”, казва Илина. Има възраждане на малките села, млади хора се завръщат и възстановяват старите къщи или чужденци, които купуват старите български къщи и ги реновират. За да бъде запазен архитектурният облик, трябва да се знае как да бъде направено това. Все още има такива села, които са запазили автентичния си облик. В Странджа такива са селата Кондолово, Заберново, Кости и Българово.

Традиционната архитектура е съставена изцяло от естествени материали и затова сдружението е не само за архитектурно, но и за природно наследство. “Тази архитектура се вписва много хармонично в природата и в мястото, където е”.

Проектът на сдружението от тази година е “В света на Старопланинската архитектура”, осъществява се съвместно с Етнографски музей на открито „Етър“. Във всички проекти, които са правили, и в различните села, където са били, архитектите виждат неправилно реставрирани стари къщи, както и смесване на съвременни материали с традиционни.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15

"Форум", 31.01.25: ИИ и следващата технологична революция

В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица  Георги Захариев – основател на Finance Academy, и  Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН,  обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..

публикувано на 31.01.25 в 18:35