Д-р Борислав Тасев, ортопед-травматолог: При по-леки травми имобилизация не е нужна

Когато се счупи една кост се развива кръвоизлив, натрупва се кръв, става фрактурен хематом. Той е изключително важен, защото в него започват да се диференцират клетки, които първоначално се превръщат в хрущялни, а после в клетки, образуващи костно вещество, и за период 20-25 дена започват да се появяват първите островчета кост и се образува костен калус, което е натрупване на дезорганизирана костна маса. Т.е. тя все още няма структурата на нормалната здрава кост. Претърпява един по-продължителен период на премоделиране, при който се изгражда вече нормалната костна структура, която да може да поема физиологичните натоварвания. Всичко зависи от мястото на фрактурата. Ако тя е в добре кръвоснабдена зона на костта, това е обикновено зоната близо до ставите, костното срастване настъпва сравнително бързо, за 25-30 дни. В средните части на дългите тръбести кости процесът отнема доста повече време. Една предмишница зараства за около 2-3 месеца, а фрактура на бедро – за около 2 месеца. Подбедрицата зараства за около 4 месеца при възрастните.

Това обясни в „Часът на здравето“ д-р Борислав Тасев, ортопед-травматолог от Първа клиника по ортопедия и травматология в болница „Пирогов“.

И изложи детайлно наблюденията си за сезонност при травмите:
„При децата тежките травми са през лятото, когато играят. При възрастните – през зимата при падане по лед, ски, през пролетта – при пътно-транспортни произшествия, най-вече с мотоциклетисти. Петък вечер са най-вече травмите на веселилите се малко повече по заведенията или след сбивания. Събота и неделя се появяват пациенти, които са ходили по разходки из планините. Повечето тежки ПТП се случват през нощта.“

Д-р Тасев e работил дълги години в гастроентерологията на болница „Св. Иван Рилски“, но решава да смени специалността, насочвайки се към ортопедията и травматологията. На въпроса защо прави този избор, той отговаря: „Не че гастроентерологията не ми е интересна, но там повечето пациенти са с хронични заболявания, които практически не се възстановяват. В травматологията е точно обратното. Пациентите идват понякога с много тежки животозастрашаващи травми, от които обаче те се възстановяват. За мен работата с такива пациенти ми носи много по-голямо удовлетворение. Травматологията е хирургична специалност. Виждаш веднага това, което си постигнал. Пациентите са благодарни. Това ме трогва“.

Какъв е пътят на пациент с тавма?

При влизането в „Пирогов“ пациентът минава през регистратура, откъдето се насочва към съответния кабинет според оплакванията. Хората с травми на крайниците се насочват към кабинет 108. Там се преглеждат от лекар, прави се рентгенова снимка, която е напълно достатъчна за диагноза в 99% от случаите. След като е готова снимката пациентът отново се преглежда и се назначава лечение. Имобилизация се налага при по-тежките навяхвания, размествания, счупвания. При фрактурите, които не могат да бъдат наместени, се преминава към оперативно лечение, при което костите най-често се захващат с плаки и пирони.

Отскоро клиниките по ортопедия и травматология в болницата са две, всяка от тях осигурява по два екипа за спешните случаи. В болницата денонощно дежурят екипи, които могат да реагират при всяка травма, вкл. и при много тежки, с масивно кървене, застрашаващи живота. Обездвижването на фрактурата стабилизира и намалява болката. Ако е нужно пациентът бива приет в противошокова зала, където започва реанимирането му, т.е. прилагане на медикаменти, които стимулират сърдечната дейност, вливане на водно-солеви разтвори, кръвопреливане и т.н.

„В Първа клиника по ортопедия и травматология приемаме предимно пациенти с травми за оперативно лечение. Най-честите са фрактури в горната част на бедрената кост, характерни за възрастни хора и такива с остеопороза. Обикновено се случват при падане от собствен ръст. Чести са и фрактурите на глезена, особено през зимата. Не всички такива са за оперативно лечение, за повечето е достатъчна гипсова имобилизация. Чести са счупванията в горната част на раменната кост, по-редки – на подбедрицата, в долната и средната част на бедрената кост.“

Лека травма е фрактура на лъчевата кост, характерна за възрастни хора, непосредствено над китката – дава пример д-р Тасев. Очаква се бързо и пълно възстановяване. Поставя се гипсова шина за около 35 дни. Ако има разместване се намества и отново се поставя гипс за същия срок. Костта има тази особеност, за разлика от всяка друга тъкан, зараства с образуване на кост. С други думи може да се възстанови напълно. Всички други тъкани зарастват с образуване на съединителна тъкан - кожа, мускул, подкожна мастна тъкан. Доколко е необходимо да се имобилизират фрактурите, дали с гипсова шина или полимерна имобилизация с ортези, това е спорен въпрос. Костите зарастват и без да се имобилизират. Затова от 50 години насам в много области се предпочита т.нар. функционално лечение - не само за фрактури, дори и за разкъсани сухожилия, при които се започва ранно натоварване. Правят се съвсем минимални имобилизации, които не ограничават движенията в съседните на фрактурата стави. Пациентите се съветват какви движения могат да извършват. Това води до много по-добри резултати. Имобилизацията не е винаги необходимо условие за заздравяването на една фрактура.

Ендопротезирането е заместването на увредени стави в човешкото тяло с изкуствени. Най-често то се прилага при заболявания на тазобедрената и на колянната става, но на практика съществуват изкуствени стави за всяка област в човешкото тяло – за пръсти, китка, лакът, рамо, глезен и други – обясни още д-р Тасев. Една от основните причини за ендопротезиране е фрактура на шийката на бедрената кост при възрастни пациенти. Причината е, че там зарастване и възстановяване не се очаква поради нарушение на кръвоснабдяването на главата на бедрената кост. Понеже целта при възрастните хора е да има максимално бързо раздвижване, да започнат да ходят още няколко дни след операцията, предпочитаният начин на лечение е именно чрез поставяне на изкуствена става. Другата причина за ендопротезиране е коксартрозата, износването на хрущяла на тазобедрената става. Това става при всички хора, но с различна скорост. Няма биологичен материал, който може да понесе това постоянно натоварване, на което са подложени ставите в живота на човека.

Една от функциите на ставния хрущял е да служи като буфер. Той има такава структура, че да задържа в себе си голямо количество течност и буквално омекотява удара при приземяване. Налягането в хрущяла и в ставната тъкан се увеличава в пъти при скок. Това започва да води до разкъсване на повърхностния слой колаген, който има основно значение за задържане на течност в него. Когато този процес напредне много, се нарушава тази буферна функция на хрущяла и той започва все повече да се разкъсва и процесът става необратим.