Умален модел на печатната преса на Гутенберг, най-ранният кирилски ръкопис и свидетелства за това как се развива писменото слово през вековете, могат да се видят в зала „История на книгата“ в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“. Залата съществува от малко повече от година и бе специално изградена по случай 140-годишнината на библиотеката. За изминалата година с „историята на книгата“ са се запознали над 1900 посетители. Разходката ни е из залата, за да разберем кои са интересните експонатите, които присъстват в нея.
Попадайки в зала „История на книгата“ посетителят наистина се потапя във времето, когато появата на писмеността е свързала общността и е довела до осъзнаването на националната идентичност и провокирала важните исторически процеси. Наш екскурзовод е д-р Бояна Минчева, завеждащ направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“.
По думите ѝ това не е място (само) за ученици.
Това е едно универсално послание за историята и пътя на книгата през вековете.
Сред експонатите могат да се видят и египетски йероглифи върху псевдопапируси от ранните етапи в развитието на писмеността, следващите етапи до фонетичните азбуки, латинската, гръцката, глаголицата, кирилицата...
Повечето от представените експонати в залата са мулажи - копия, изработени напълно идентично с оригинала, обяснява още д-р Бояна Минчева. Те са скъпи произведения на изкуството, направени от майстори с художествена и книжовна подготовка.
Посетителите на библиотеката могат да проследят не само развитието на писмеността, но и да се запознаят с някои от най-редките образци, които се пазят там.
Разбира се, отделено е място на Гутенберг и неговия метод на книгопечатане с подвижни букви от XV век.
В изложбената зала е представено и българското книгопечатане, което в сравнение с останалите европейски държави се случва доста късно - в началото на XIX век, пояснява д-р Бояна Минчева от Националната библиотека. Освен църковни книги, може да се види и препис на История славяноболгарская, първото българско списание „Любословие“, първи учебници, има достъп до дигитализирани лични тефтерчета и исторически книги.
Чуйте повече в звуковия репортаж и разгледайте снимките на Златина Йовкова.
Сдружение "Операция: Плюшено Мече” е в основата на една от най-големите коледни кампании, която подпомага деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания и от социално слаби семейства в България. Най-мащабната сред инициативите на сдружението е "Операция: Плюшено Мече”, която с помощта на доброволци в цялата страна прави..
Заместник-кметът на район "Искър" Александър Иванов беше избран от Столичния общински съвет за изпълняващ длъжността кмет на района. Досегашният кмет Ясен Русев беше отстранен от поста, тъй като не е прекратил участието си в търговска фирма. Според Александър Иванов няма належащи проблеми, с които спешно трябва да се справи в района. Според него..
Проф. Владко Панайотов издаде нова мемоарна книга “Корона от превратности” за превратните моменти и срещи в епохата, през която живя и срещата на две хилядолетия през неговия поглед, за музиката и за научната му дейност, разказа той в предаването “Радиокафе”. Проф. Панайотов е учен, политик и общественик, който от години впечатлява с дейността си в..
Декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век в творбите на Любен Димитров показва ретроспективна изложба в Националната галерия "Квадрат 500". Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от..
Етнографският институт при БАН от години се занимава с българските общности извън граница , включително по-старите български диаспори, както и по-новите. Много изследвания вече са посветени на българите в Молдова и Украйна. “Българите в Бесарабия пазят много старинни елементи на културата, включително в календарната обредност, защото тя се е..
Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения...
Хлябът има огромна символика в нашата култура и е събирателен образ на почти всички традиционни ценности, казва Атанаска Терзийска от “Мрежа хлебни къщи София ”. Пред Радио София тя обясни, че има определени характеристики на обредните хлябове - те трябва да бъдат замесени с бяло брашно, което се пресява три пъти. Освен това се приготвя с домашен..