За силата на една кампания или кауза може да се съди и по хората, които тя привлича, общността, която тя формира, участниците, които се ангажират с дадено събитие или идея.
Такава кампания, и то дългосрочна, се оказа благородната инициатива "Капачки за бъдеще".
С течение на времето движението за събиране на капачки обхваща все повече хора и институции и продължава да надгражда наличните ресурси – добавя нови пунктове, нови участници, нови начини за участие и дарение.
До този момент със събирането на пластмасови капачки кампанията е осигурила 22 кувьоза за новородените български деца в 22 общински болници, като в същото време спомага за опазване на околната среда.
В България кампании за събиране на капачки има може би вече 9 години. Първата акция на "Капачки за бъдеще" беше през октомври 2017 година – разказа пред Радио София Лазар Радков.
Оттогава, от първите 8 тона пластмаса, до сега - през последната акция са събрани около 120 тона, все повече хора, семейства и работни организации се присъединяват към мисията и целта – закупуване на кувьози за нуждаещите се от по-специални грижи бебета.
Лазар Радков си припомни как с Мартина Йорданова са започнали, как са „се заровили“ и разбрали, че 1 от 10 деца се ражда недоносено, 1 от 3 бебета, престояли в кувьоз получава някакво увреждане на зрението, а тези апарати в по-малките болници са се оказали много стари…
И от идеята и експеримента се стига до тези впечатляващи резултати.
Най-голямото постижение на кампанията е, че тя обедини стотици хиляди от цялата страна. През дарените кувьози до миналата година бяха минали над 250 бебенца. Над 600 са доброволните пунктове за събиране в над 150 населени места. Хората видяха, че от нещо незначително – някакви си капачки, се получава нещо смислено.
Още повече, че сумарно са били рециклирани 190 тона пластмаса.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..