Като повечето добри дела и това е провокирано след тежък житейски момент. Кремена Кунева постъпва в болницата със своята три годишна дъщеричка. Потресена от условията, решава, че трябва да ги промени, защото след като нейното дете си тръгне от там, ще дойде друго и още едно семейство ще изживее ужаса, който тя е изпитала.
Не е без значение къде се лекуват нашите деца. Важно е кой се грижи за тях, с каква апаратура се обслужват и какво внимание им се отделя. Е всичките тези важни неща у нас биват пренебрегвани - лекари напускат заради лошите условия, а децата без право на избор се стресират именно в тези …ужасните…условия.
Единствените, които могат да успокоят децата без родители, попаднали в болницата, са лекарите. Онези медицински лица, които все още не са напуснали, а стоически търпят мизерията и се борят за живота на беззащитните малки пациенти. Смисъл има. И резултатите от огромните усилия на хората зад проекта „За доброто“ го доказват.
Доброволците от проект „За доброто“ са обновили интензивното отделение и нефрологията в Специализираната детска болница “Проф. д-р Иван Митев”. Със собствен труд са боядисали стените, поправили са електрическата мрежа, сглобили са защитни кутии, шкафове, мебели. Художници са изрисували болничните стаи и коридора. Дарител е осигурил и монтирал необходимите 3 нови климатици, а производител е дарил 2 нови хладилника за медицинските препарати.
Всички, които застават зад тази добрина, са хора, на които доброволчеството не им е основна работа. Правят го водени единствено от желанието си за промяна, независимо колко и какво им струва това в личен план. Доброто, което Кремена и съмишлениците й правят, е огромно. Дотолкова, че дори на самите тях им е трудно да си дадат сметка за мащабите му.
Всеки може да бъде полезен, стига да го поиска. А такива с желание има - доказват го както Кремена, така и всички покрай нея - Димитрина Спирова, Надежда Бояджиева, Маргарита Желева, Татяна Захариева и още десетки хора. Полезен може да бъде всеки, който повярва, че доброто не се ограничава в една единствена кауза, че доброто не е идеалистично, че доброто е живо и че трябва да се предава нататък.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност