ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.
Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.
България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.
„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.
За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“
През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.
Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.
„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“
Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.
Изкуственият интелект става нещо все по-всеобхватно и намира приложение във все повече сфери. През последните години той значително навлезе и в здравеопазването. „Да кажеш, че изкуственият интелект участва в нещо е като преди 20 години да кажеш, че софтуер участва в нещо“, смята Георги Къдрев – съосновател на две от революционните компании в..
В предаването "Ритъмът на столицата“ ще се спрем върху резултатите представени от Академията за младежко участие. В рамките на последните две години там разработиха много интересен проект, който вдъхнови младежи между 15 и 25 години от цялата страна, да се запознаят с политическите процеси у нас и по един или друг начин да вземат участие в тях...
Днес се проведе протест при старата баня „Ситняково“, заради намерението на мястото да бъде построена 16-етажна сграда. Недоволните граждани се събраха на ъгъла на ул. „Хан Омуртаг" и бул. „Ситняково“. Вече има одобрена заповед за строеж на 50-метровата сграда на мястото на бившата баня „Ситняково“, а според протестиращите всичко е станало..
Две по-дълги ваканции през новата учебна година предлага Министерство на образованието и науката (МОН). Той е публикуван за обществено обсъждане на сайта на ведомството и е отворен за становища и предложения от всички заинтересовани страни. В календара са отразени изискванията за точно определен брой учебни дни за отделните випуски...
Столичният общински съвет одобри сливането на Втора и Четвърта градска болница. Процесът по обединението ще отнеме поне 6 месеца, като предстои общинските съветници да подкрепят финансово със серия от доклади Втора – МБАЛ, която ще приеме медицинските специалисти и отделения от Четвърта. След емоционални изказвания през вчерашния ден и..
Около 18:30 часа в четвъртък, в складове на фирма за фойерверки и други пиротехнически средства между град Елин Пелин и едноименната гара Елин Пелин избухна голям пожар и последваха взривове. Двама души пострадаха, единият от тях по-късно почина, в следствие на изгарянията. Това е доц. д-р Петър Шишков - преподавател в Минно-геоложкия..
Диана Иванова е пътешественик и приключенец с афинитет към планината. Тя направи своя дебют като гост в предаването "Добър вечер, София“, където разказа своите вълнуващи истории, донесе ни и своя книга със стихове, вдъхновени от пътешествията ѝ. Тя самата представи себе си така: “Аз съм приключенец, млад човек, който обича пъстротата,..
Ясно
Разкъсана облачност