Стратегическият документ „Визия за София“ има 24 дългосрочни цели, с 230 ключови стъпки, 375 конкретни мерки, които са разпределени от 2020 до 2050 г. "На нея ще се стъпи при изработване на Общия устройствен план на София", посочи Фандъкова.
Фандъкова ще предложи общинското дружество „Софпроект”, което работи по изработване на Визията, да бъде преименувано на „София план”. „То ще продължи да се занимава с изготвянето на стратегически документи. Екипът му ще трябва да уеднакви и съществуващите стратегии”, заяви тя.
От своя страна главният архитект на София Здравко Здравков каза, че ще приемат стратегическия документ, с който ще бъдат набелязани следващите мерки за развитието на София.
Общият устройствен план на София е разработен 2003 г. и приет през 2007 г. с решение на Министерски съвет. Последното му изменение е от 2009 г.
„Крайната цел е подобряване качеството на живот в града. Хората очакват простички неща, очакват да имат подобряване на тяхната мобилност, да се подобрява тяхното благосъстояние, тяхната здравословна среда, начина им на сигурност. Простички и ясни неща, които трябва да бъдат свързани с промяна в начина на планиране”, коментира той и уточни, че вследствие на проведените обществени консултации и срещи с НПО-та са били начертани тези 24 цели, зад които стоят конкретни мерки.
Ръководителят на екип „Визия” и ОП „Софпроект - Общ устройствен план” Любомир Георгиев каза, че по отношение на мястото на съдовете за събиране на отпадъците и предвижда ли се отпадъците да минат под земята, той каза че са заложили такива мерки във Визията.
Попитан дали са предвидили до 2050 г. с колко ще набъбне населението на столицата, ръководителят на екипа, изработил Визията, посочи, че са направени такива изчисления.
„Ако всичко, което е позволено се застрои в Общия устройствен план, могат да се заселят още 1 млн. души, което обаче ние не го искаме. Това е много силен аргумент да редуцираме параметрите в ОУП”, коментира той и подчерта, че голямата вълна към София вече е утихнала, защото вече има и други конкурентни градове в страната, както и възможността хората да отидат да живеят зад граница.
„Не очакваме значително да се промени населението на София, т.е. то ще остане около 1,5 млн. каквото е в момента”.
Чуйте повече от репортажа на Боян Бочев в звуковия файл.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..