Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Еньовден слънцето "трепти", когато изгрява

Снимка: https://pixabay.com/

На 24 юни се почита църковният празник за Рождението на Св. Йоан Кръстител, известeн като Еньовден.

Св. Йоан Кръстител, или Предтеча, е една от най-важните исторически личности на християнството. Църквата му е посветила още два празника през годината - на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари - Ивановден.

Йоан е дългочакана и единствена рожба на праведните Захарий и Елисавета, които живеели в юдейския град Хеврон. Бащата Захарий бил един от свещениците на големия Йерусалимски храм. Със съпругата си живеели праведно, но нямали деца, въпреки че усилно се молели на Бог да ги ощастливи с наследници. Вече били в напреднала възраст, когато пред Захарий се явил ангел, който му съобщил, че молитвата му е чута и съпругата му Елисавета ще роди син, който ще бъде наречен Йоан /в превод "Божия благодат", "Божия милост"/. Скоро след като Захарий се прибрал у дома си, Елисавета заченала. Съпрузите искрено благодарили на Бог за неговата милост. 

Не след дълго родителите починали и момчето било отгледано от близки роднини, а когато достигнал пълнолетие, Йоан се оттеглил в пустинята. Там живял аскетично и проповядвал покаяние на хората, подготвяйки ги за идването на Спасителя - Исус Христос. Йоан Кръстител първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.


Българите наричат празника Еньовден още Среди лето, или Ден на слънцето. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

Доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика при БАН обясни, че празникът е свързан с вековните наблюдения и натрупвания на емпиричен опит от страна на хората, населяващи земите ни, които са се опитвали да изградят своя стройна система от астрономически познания. И точно на базата на техните наблюдения, лятното слънцестоене, което обикновено се пада около Еньовден, за тях това е момент в който се извършва поврат в природата.  Те са облекли това в митологични разкази. 

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Според народната мъдрост трябва да се съберат 77 билки, които лекуват всички болести по света.

На Еньовден празнуват Яна, Янко, Яни, Енчо, Еньо, Жана, Жанина, Ивет, Ивета.

Интересни подробности за обичаите на Еньовден и тънкостите при събирането на лековити билки в този период - чуйте в разговора на Гергана Пейкова с доц. Петя Банкова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Атанас Димитров

Каракачаните не мислят за почивка

Атанас Димитров е от каракачански род и ни представя събора, който започва на обяд тук: "За каракачаните има немалко изследвания, спорни моменти, но няма много писмени сведения. Разчита се на фолклора, песните, които пеят. Един гръцки автор е записал 630 песни в България, повече, отколкото е записал в Гърция. Те запазват фолклора си за да запазят..

публикувано на 18.08.24 в 11:11
Самоков

Ходете в Боровец, спрете в Самоков

Кметът на Самоков Ангел Джоргов представя събитията покрай празника на града - 21 август и не пропуска да говори и за спортните традиции на града, и за красивите места около Самоков: "Храмът "Бельова църква" е построен върху храм от 4 век, в 12 век е възстановен от Бельо, чиито имоти са били наоколо. От 2001 Великомъченик Св.Симеон Самоковски е..

публикувано на 18.08.24 в 10:47
Евелина Спасова

Срещата с големи имена - преживяване за цял живот

Самоков е днешната ни дестинация или по-точно, Бельова черква, по пътя за Боровец. В началото сме с Евелина Спасова: за шахматния клуб за деца, за предстоящата среща на децата с актьора Владо Карамазов и други инициативи, свързани с децата: "Шахматният клуб върви чудесно - вече сме част от федерациите и участвахме в сеанс за 100 г. ФИДЕ. Децата играха..

публикувано на 18.08.24 в 09:57

Новата цветна нотка на Враца

Опен Враца фестивал - какво предстои, разбираме от Владимир Манолов, един от организаторите: "Това е второ издание. По много хубав начин добавя нова цветна нотка с три музикални сцени на ул.Търговска и Етнографския комплекс "Софроний Врачански". Ще има работилници за възрастни и деца, включително рисуване с чаша вино за възрастните. Ще има и..

публикувано на 17.08.24 в 11:32
Ритон от Панагюрското съкровище

Второто раждане на съкровището го прави специално

Златното Панагюрско съкровище, открито преди 75 години, през погледа на репортера ни Надежда Герова и доц.д-р Атанас Шопов - директор на Музея в Панагюрище, където е в момента то: "Второто раждане на съкровището го прави специално. Със сцените, изяществото, красотата. Технологията му е много интересна. Не е правено наведнъж. Земята ни го откри след..

публикувано на 17.08.24 в 11:09

Част от далечно, но интересно минало

Елисавета Станчева, куратор на  изложбата "Щрихи и състояния" в Стара Загора на първия академично школуван български гравьор Никола Попов: "Той винаги присъства в изследванията на графиката, първоначално е бил познат на около 20 човека. В София (2023) и в Стара Загора изложбата се радва на интерес. Той е част от едно доста далечно, но интересно..

публикувано на 17.08.24 в 10:17

Да се зарадваме на малките неща

Селски ренесанс нонсенс ли е? Невена Йовчева, организатор на фестивала в с.Ослен, Криводол, община Мездра разказва: "Трета година правим фестивала за радостта и смисъла на селото. Споделяме вдъхновение към него. Моделът на задружност от времето на детството ни и на нашите баби. Фестивалът е комбинация между традиционното и съвременното. Хора, които не..

публикувано на 17.08.24 в 09:50