Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Даниела Колева: Теренът на паметта понякога се оказва "фронт"

Един от най-често сочените примери за разделение в обществото е паметта за социалистическото минало, която може да бъде разглеждана в два аспекта - "официалната” памет, която намира израз в медиите, ритуалите, филмите, книгите и дори градската среда, и всекидневната памет, предавана чрез разкази на индивиди, семейства, поколения и малки местни общности.

Културологът Даниела Колева прави задълбочено проучване на тези явления в книгата си "Памет и справедливост" . Официалната памет обхваща възстановителното право - законите, които реабилитират пострадалите от режима, честванията - дати, на които се отдава почит към жертвите на комунизма. Забелязва се, че и тази памет, както и всекидневната памет, е разделена на две - някои си спомнят миналото с умиление заради положителните неща от това време, а други с ненавист, защото в техните семейства е имало безследно изчезнали, осъдени или репресирани. Затова и, образно казано, се образуват отделни острови, където хората смятат, че трябва да защитят своята версия на миналото от посегателствата на съседите от другия остров, коментира Даниела Колева пред Радио София.

Авторът се опитва да намери отговор на въпросите как се помни близкото минало, от какво е обусловено това помнене и какви са социалните условия, които карат хората да помнят избирателно този период от българската история. Разказите и житейските истории са единият от изворите на информация, а другият основен източник е наблюдението за възпоменателните събития около нас.



В "Памет и справедливост" е направена връзка и с паметта за Холокоста, която е част от общата европейска памет, един от стълбовете, които крепят Европейския съюз. Именно тя служи като модел на източноевропейски страни как да представят своето травматично минало. Определени организации в западноевропейските страни изглежда имат своите опасения, че паметта за комунизма може да измести тази за Холокоста. Затова и на терена на паметта не всичко е спокойно, а той се оказва "фронт" понякога.

За различната памет за времето на комунизма чуйте повече подробности в интервюто на Гергана Пейкова с Даниела Колева.

Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Задължително приятно с Яница Атанасова

Хореографът Яница Атанасова, номинирана за Награда за Полет в Изкуството „Стоян Камбарев“ 2021 разказва за пътя си. Първото нейно цялостно представление е "Връзки" е наградено от Асоциацията на хореографите, когато Яница е на 24. "Задължително приятно" - пространства, събрани в едноименен филм с премиера на 28 април, също номиниран за наградата "Полет..

публикувано на 18.04.21 в 14:50
Радиолюбители и любители на радиото

LZ не е само име на група

18 април е Световният ден на радиолюбителите. На тази дата през 1925 г. в Париж е основан Международния радиолюбителски съюз IARU. Днес членове на този съюз са повече от 160 страни в света, в които се отбелязва този празник. За рождена дата на организираното радиолюбителско движение в България се приема 5 юни 1926 г., когато 38 електроинженери,..

публикувано на 18.04.21 в 13:35
Георги Кочев и Георги Александров

Да преоткрием себе си

Георги Атанасов и Георги Кочев са две момчета от ромската махала в Столипиново, които успяват да сбъднат мечтата си да учат актьорско майсторство в Пловдивския Университет "Паисий Хилендарски". Те наричат себе си не просто приятели, а братя, защото заедно вървят по пътя към мечтите и ги сбъдват: "Занимаваме се и с късометражно кино. Съдбата ни..

публикувано на 18.04.21 в 10:33
Проф. Десислава Минчева

Жени в светлина - проф. Десислава Минчева

Тазгодишната носителка на наградата "Захари Зограф" проф. Десислава Минчева в разговор с Лили Големинова: "Това е много сериозна награда. Първата носителка е моята майка, но има и още жени-носители." "Има дух, както и при наградата Владимир Димитров-Майстора. Това е част от културата и паметта. Имената на носителите са много впечатляващи. Замислям се за..

публикувано на 18.04.21 в 10:15
Катя Зографова на работното си място в музея на Вапцаров

Празникът на пазителите

В Международния ден за опазване паметниците на културата, гост на Лили Големинова е Катя Зографова, уредник на музея Никола Вапцаров.  Ето началните ѝ думи: "нация без културна памет е човек с деменция, не знае къде отива и губи своя образ".  Дали се усеща като пазител? "Да, на едни крехки и уязвими ценности. Хартията е нежен, уязвим носител на памет...

публикувано на 18.04.21 в 09:54
Кирил Христов - Затрупана София

Кирил Христов - Затрупана София

„Затрупана София“ – спомените на поета Кирил Христов съживяват града от началото на миналия век. Човекът, когото обикновено свързваме със стиха "Жени и вино, вино и жени" и драмата "Боян магесник", всъщност представя една София, в която се чувстваме съвсем на място, с подробности, което една душа като неговата може да разкрие. Повече - в разговора на..

публикувано на 17.04.21 в 16:10
Ангел Куюмджийски - повече от софийска легенда

Анжело (Ангел) Куюмджийски и част от софийските му къщи

Името на Ангел/Анжело Куюмджийски за мнозина е неизвестно, но софиянци разпознават знакови сгради в София като старата сграда на министерството на транспорта до Народния театър или Френското посолство на ул. Оборище. Общото между тях, а и със старата резиденция на американския посланик на ул. Велико Търново е, че са принадлежали на Куюмджийски. Накратко..

публикувано на 17.04.21 в 15:30