Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Александър Симидчиев за кризата с Covid-19:

Необходими са конкретни мерки, насочени към определен риск

Снимка: БНР
В деня, когато почитаме българския лекар, гост в студиото на Радиокафе е доц. Александър Симидчиев - пулмолог в МВР болница.

За ръста на болните от Covid-19 доц. Симидчиев заяви, че е факт не само, че бройката тестове се възстанови на нивата, които бяха през летния туристически сезон.
Ако погледнем общата бройка на тестовете, в края на юли и началото на август, те бяха точно такива по 7-8 хил. теста, но нещата се променят заради началото на учебната година. След началото на учебната година по думите му започва, т.нар. “супер мрежа на образованието”.

"Това е една социална мрежа, която свързва останалите социални мрежи - семейството и професионалната мрежа, и така става една супер мрежа на разпространение на вируса, в резултата на което в самите училища под 1% от децата боледуват, но има проблем с разпространението, в резултат на което в останалите части на обществото ни започна да се качва процентът и в момента около 13% от тестовете, които се правят са положителни, а се правят повече тестове, защото се увеличават симптоматичните тестове (такива направени след проявяване на симптомите на болестта)”, казва той.

В тази ситуация, по думите му, е необходимо да се приложи методът на управление на риска - необходими са конкретни мерки, насочени към определен риск. В училищата рискът не е в боледуването, а разпространението на болестта, затова са нужни мерки срещу разпространението, т.е. трябва да се носят маски, да се спазва дистанция и да се почистват помещенията.

За доц. Симидчиев не може да се говори за правилни и неправилни мерки, а за такива, които са ефективни и за неефективни мерки.

Според него социалните мрежи пречат много на доверието, което е изградено с годините между лекар и пациент. “Има професионални компетентности, които не могат да се развият за кратък период от време. Един лекар, за да стане лекар, са необходими 15-16 години. 6 години следване и 10 години практика, за да може един лекар да разбере как трябва да се държи и какво трябва да прави. За 4 месеца човек може да научи информацията, но не може да развие интуицията и баланса в поведението си, за да бъде лекар и да лекува не само със знанието си, но и с поведението си", казва доц. Александър Симидчиев.

Според него трябва отношението към душевното състояние да се върне в класическата медицина, защото “лечебното въздействие не е само химиотерапевтично, т.е. с някакви медикаменти, не е само хирургично, т.е. да изрежем нещо, а в много голяма степен е и в комуникацията между лекар и пациент и в това да общуваме по правилния начин, за да помагаме и с общуването си, не само със знанието си”.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Коклюшът е опасен за живота само при новородените

Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..

публикувано на 26.04.24 в 17:25
Божидар Лалов (вляво) и Ивайло Симеонов

Коментарите на Божидар Лалов и Ивайло Симеонов

БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..

публикувано на 26.04.24 в 16:52

Юрий Вълковски: Читалищата в малките и в големите населени места имат различни функции

Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..

публикувано на 26.04.24 в 16:19
Може да се събуди активността на тийнейджърите за промяна на средата

Tърсят се млади разбивачи на градски митове, на които им пука къде живеят

Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..

публикувано на 26.04.24 в 15:58

Седмицата в САЩ: Протести в университети, делото срещу Тръмп, ще забранят ли ТикТок

Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...

публикувано на 26.04.24 в 15:15

Еврозоната – поредната тема, която разделя експертите и обществото

Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..

публикувано на 26.04.24 в 14:55

Доброто заразява - Time heroes връчи годишните си награди за доброволчество

За седма година Time heroes връчи годишните си награди за доброволчество. От общо 181 номинации, журито отличи 15 геройски истории. „Мотивацията ни да го правим е да разказваме истории за доброто, т.е. за човешка солидарност, човечност, подадена ръка, по различен начин да се вдъхновят хората“, каза пред Радио София Наталия Иванова от Time..

публикувано на 26.04.24 в 14:35