Спортната година под знака на пандемията и очаквания за по-добра следваща

Въпреки че тази година не ни предложи много забавления, а ни наложи нови ограничителни мерки, които, според мнозина, ще накарат света да не бъде същият. Помислете си каква Коледа само имахме през изминалите дни! Ключовите думи за тази Коледа не бяха тези с които сме свикнали винаги: „ужасно пазаруване“,“преяждане“ и топли минути със семейството, ключовите думи бяха „кренвирши“, „хладилник“ и „ваксина“. И ние гледахме, сякаш пристига Олимпийският огън, ден след ден, как ваксината идва, как някакви хора с наднормено тегло обикновено първи се ваксинират, за да дадат личен пример, но това всъщност внася още повече смущения в българското общество, което вече е свикнало да не вярва на никого, коментира Камен Алипиев по Радио София.

Нека, когато оставим 2020 година зад гърба си, да забравим лошите неща, многото загуби които тя ни донесе, независимо от това дали бяха жертви на пандемията от Covid-19 или по други причини, защото Коби Брайънт, например, загина при хеликоптерна катастрофа. И просто да гледаме напред с надежда, защото надеждата не празнува само на 17 септември, когато е празникът „Вяра , Надежда и Любов“, а трябва да празнува всеки ден и да ни помага да оцеляваме в тези трудни времена.

Спортната 2020 година също не ни донесе най-очакваните спортни събития, а ги отложи за следващата. Нито Европейското по футбол, нито най вече олимпийските игри в Токио се състояха. Те не видяха бял свят, именно поради страха да не се получат още по-големи заразявания, защото във Европа и особено в Италия, където заболяването тръгна лавинообразно и благодарение на футболни мачове, ако си спомняте това и можете да се върнете толкова назад в годината, защото ние всеки ден и всеки час доказваме, че сме народ без много памет. Дори не си спомняме какво е станало преди няколко месеца, не се виждаме вече с тази енергия, която ни помагаше да борим несправедливостите и да излизаме на улицата, за да можем да помогнем на тази държава да върви напред. Въобще, много поводи за размисъл в края на тази година!

В "Спортна среща" на Стефановден чухте:

Включване по телефона на Иван Петров, човек който допреди няколко дни оперативно се занимаваше с менажирането на каналите на Max Sport и водеше предаванията за Формула1, с него ще направим първото обобщение,човек който обикновено е винаги от светлата страна.

Иво Иванов се включва от Съединените американски щати, накрая с Георги Филипов поставихме някои важни проблеми, които ни преследваха през тази година.

Иначе тази година не ни даде и много поводи за национално спортно самочувствие; много малко олимпийски квоти, като изключим великолепните резултати в плуването, няколко медала на Световната купа по борба и тези можем да кажем исторически медали и титли в художествената и спортната гимнастика, които са по скоро поглед към бъдещето.

Революционното бе пропадането на Българския национален отбор по футбол. „Революционно“, защото такова нещо никой не е виждал през годините. Спортният министър Красен Кралев реши, че виновен за всичко това е треньорът Георги Дерменджиев, направи го на пух и прах в предаването „Арена спорт“ по БНТ, но също така направи нещо друго, много по-важно, дефинира за втори път тази седмица, проблемът с футболното съдийство. Но ако излезем от тесните обвинения и тръгнем да анализираме ситуацията, нещо което за съжаление липсва все повече в българската журналистика въобще, не само в спортната,да се анализира, не случайно сме на 111-то място по свобода на словото в света, ако тръгнем да анализираме, ще разберем, че това са резултати на един много дълъг процес, който започна още в края на 80-те години. Всъщност във футбола този процес започва още през 70-те години. През осемдесетте, когато бяха открити „черните каси“ на някои отбори, уводните статии на в-к „Работническо дело“ и т.н.

Но „мутризирането“ на спорта започна в началото на 90-те, най вече във футбола. И там, благодарение на моделът „бащица“, който беше изключително актуален през тази година, след нещата които се случиха във ФК „Левски“ и неволната „непредизвикана“ емиграция на техния спонсор Васил Божков в ОАЕ, се заговори за този модел „бащица“, който ражда спонсори които искат да контролират всичко – за тях няма невъзможни неща, те затварят съдиите в тъмни стаички, обаждат им се по телефона, преди време ги караха и с автомобили на „Копитото“, за да могат да им влияят. Затова не можеш да обвиниш само един треньор, заради това, че играчите са на такова ниво,защото в крайна сметка „произвеждането“ на качествени футболисти, в случая и въобще спортисти, е плод на един дълъг процес, който продължава години и ако нямаш методика, ако не работиш добре с децата, ако позволяваш богатите родители да ти плащат пари за да могат техните деца да играят, стигаш до момента в който естественият подбор приключва и се получава някаква страшна тиня, в която и ние за съжаление в последните месеци тънем. Този анализ, с още няколко интересни фрагменти, направи водещият Камен Алипиев.

Впечатленията си от отминаващата година, сподели в приятелски разговор Иван Петров. За седмата титла на Люис Хамилтън от Формула 1, която го нарежда сред абсолютни спортни величия като Майкъл Джордан, Пеле, Марадона, хора които са символ на спорта и като ентъртейнмънт индустрия. Има ли база за сравнение между него и Шумахер? Какво е мнението за победата на Хамилтън на анти - феновете? Продуцентът на каналите Max Sport, споделя как по времето на първата карантина през март, когато спортът като цяло сякаш е спрял, как пред тях е стояло предизвикателството да направят такава програма, че зрителите да не усетят толкова тежко липсата на спорта. От голяма полза е било отварянето на архива, което е дало възможност да бъде видян спорта и като история през годините. За българския волейбол и сътресенията при смяната на поколенията и термина „млада надежда“, остава уговорката този разговор да бъде продължен.

Иво Иванов споделя с тъга за спортните лидери които сме загубили през 2020 година. За „началото на тъжният край“ на кариерите на Роджър Федерер и Серина Уилямс, които никога няма да бъдат победени от времето. Те остават със своето тенис наследство. Следата след тях няма да бъде заличена.

На 11 март Националната баскетболна асоциация накара САЩ да променят отношението си към вируса, обявявайки краят на сезона, след като става ясно че Руди Гобер е заразен. За социалния епидемиологичен експеримент на NBA – подробен коментар на Иво Иванов.

И накрая отличаваме личностите на 2020г. Техния пример и каузите за които са се борили. Интересни подробности и факти споделя Иво Иванов във втората част на разговора с Камен Алипиев.

В края на предаването, с Георги Филипов в откровен разговор за спортните успехи и как някои хора правят бизнес от това. За новата спортна зала в Бургас, или как се използва възможността да се прави улов в мътни води на фона на множество други проблеми. Пилеят ли се средствата във спорта, дори когато не достигат.За пропуснатото време и неглижирането на ресурсите с които разполагаме, за да подобрим спортната среда у нас. В опит разговорът да завърши с оптимистична нотка, Филипов отбелязва постиженията на Цветана Пиронкова и младите имена в тениса и колоезденето.