Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Коментар на проф. Любомир Халачев

Защо български кинотворци не харесват проектозакона за филмовата индустрия

Проф. Любомир Халачев
Снимка: НАТФИЗ

В края на 2020 г. в Народното събрание на първо четене бяха приети промени в Закона за филмовата индустрия. Според тях се предвижда по-голяма субсидия за национални продукции, повече български филми и въвеждане на финансови стимули.

Професионалисти от основните кино сдружения и филмови организации у нас обаче настояват да не се приема закона в този вид на второ четене и призовават президента Румен Радев да наложи вето над промените.

Предният закон беше приет след доста години и с много поправяния, припомни в ефира на Радио София проф. Любомир Халачев - кинорежисьор и продуцент, бивш ректор на НАТФИЗ. Акцент в българския закон са финансовите стимули за чужди кинопроизводители, работещи у нас.

„Това е стимулиращ финансов механизъм. Няма нищо общо с правенето на българско кино. Ние предложихме тези стимули да се правят по друг начин.
В закона се залагат много мини. Ако той се приеме така, сигурен съм, че до края на годината ще започнат оспорвания в съда на отделни негови клаузи“, коментира проф. Халачев.

Той даде за пример текст в закона, според който финансовите стимули се дават само след културен тест.

„Искаме да произвеждаме българско кино – такова, каквото се прави във всички европейски държави. Да ни се даде достатъчно свобода и възможности за го правим, и то колкото можем по-добре“, настоя кинорежисьорът.

Според него работещите (в) чужди продукции трябва да се стимулират по друг нормативен документ. Така съставен законът реално дава пари на чуждите (предимно американски) кинаджии, в артистичната българска гилдия настъпва противопоставяне, което никой не иска. Неслучайно американският посланик отправи поздрав за този закон и го нарече „исторически“.

„Сигурно е исторически за американските продукции, но не и за българското кино. Предвиждам големи проблеми, ако различните схеми на подпомагане влязат в един закон. Не воюваме с никого. В цяла Европа културата се подпомага със субсидии“, допълни проф. Халачев.

По думите му налице е още едно противопоставяне – между творците, които правят кино и тези, които работят за телевизионни сериали.

Отговор на отвореното писмо на българските филмови творци, които имат забележки по промените в закона, все още не е получен от съответните институции.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова с проф. Любомир Халачев.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Още по темата

Законът за киното – Франкенщайн, създаден от лаици

„ Преди изборите на галоп се правят промени . Такива промени с нови схеми трябва да бъдат спокойно обсъждани. Получиха се различия, защото става дума за обещания към филмовата общност , за милиони, държавна подкрепа. Според тези нововъведения част от..

публикувано на 02.02.21 в 13:57

Милко Лазаров: Законът за филмовата индустрия се обръща с главата надолу

„ Ситуацията относно поправките в Закона за филмовата индустрия е комплицирана и деликатна “. Това каза пред БНР режисьорът Милко Лазаров, председател на Съюза на филмовите дейци, по повод държавното финансиране на българското кино. Според Съюза такова..

публикувано на 31.01.21 в 14:02
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диригентът Саша Мякиля, композиторът Минко Ламбов и цигуларят Светлин Русев в подготовка за премиерата

Концерт "Вдъхновение"

Минко Ламбов за предстоящата премиера  на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на..

публикувано на 26.01.25 в 11:55

В очакване на Анна Нетребко

Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър...

публикувано на 26.01.25 в 10:51

Музиката в картините от изложбата "Европа в България"

Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и..

публикувано на 26.01.25 в 10:27

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София..

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ),..

публикувано на 25.01.25 в 12:03