В края на 2020 г. в Народното събрание на първо четене бяха приети промени в Закона за филмовата индустрия. Според тях се предвижда по-голяма субсидия за национални продукции, повече български филми и въвеждане на финансови стимули.
Професионалисти от основните кино сдружения и филмови организации у нас обаче настояват да не се приема закона в този вид на второ четене и призовават президента Румен Радев да наложи вето над промените.
Предният закон беше приет след доста години и с много поправяния, припомни в ефира на Радио София проф. Любомир Халачев - кинорежисьор и продуцент, бивш ректор на НАТФИЗ. Акцент в българския закон са финансовите стимули за чужди кинопроизводители, работещи у нас.
„Това е стимулиращ финансов механизъм. Няма нищо общо с правенето на българско кино. Ние предложихме тези стимули да се правят по друг начин.
В закона се залагат много мини. Ако той се приеме така, сигурен съм, че до края на годината ще започнат оспорвания в съда на отделни негови клаузи“, коментира проф. Халачев.
Той даде за пример текст в закона, според който финансовите стимули се дават само след културен тест.
„Искаме да произвеждаме българско кино – такова, каквото се прави във всички европейски държави. Да ни се даде достатъчно свобода и възможности за го правим, и то колкото можем по-добре“, настоя кинорежисьорът.
Според него работещите (в) чужди продукции трябва да се стимулират по друг нормативен документ. Така съставен законът реално дава пари на чуждите (предимно американски) кинаджии, в артистичната българска гилдия настъпва противопоставяне, което никой не иска. Неслучайно американският посланик отправи поздрав за този закон и го нарече „исторически“.
„Сигурно е исторически за американските продукции, но не и за българското кино. Предвиждам големи проблеми, ако различните схеми на подпомагане влязат в един закон. Не воюваме с никого. В цяла Европа културата се подпомага със субсидии“, допълни проф. Халачев.
По думите му налице е още едно противопоставяне – между творците, които правят кино и тези, които работят за телевизионни сериали.
Отговор на отвореното писмо на българските филмови творци, които имат забележки по промените в закона, все още не е получен от съответните институции.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова с проф. Любомир Халачев.
„ Преди изборите на галоп се правят промени . Такива промени с нови схеми трябва да бъдат спокойно обсъждани. Получиха се различия, защото става дума за обещания към филмовата общност , за милиони, държавна подкрепа. Според тези нововъведения част от..
„ Ситуацията относно поправките в Закона за филмовата индустрия е комплицирана и деликатна “. Това каза пред БНР режисьорът Милко Лазаров, председател на Съюза на филмовите дейци, по повод държавното финансиране на българското кино. Според Съюза такова..
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър...
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София..
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ),..