Противоречивата и сложна съдба на книгата "Веда Словена"

Приета в началото с интерес, книгата е обявена за мистификация

публикувано на 08.04.21 в 15:33

Снимка: Издателство "Ракета"

Първоначално книгата е приета с адмирации и от европейската научна общност

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Книгата “Веда Словена” излиза през 1874 година, когато е връхната точка на българското Възраждане. Тогава босненският археолог, етнограф и филантроп Стефан Веркович издава с помощта на българския учител Иван Гологанов първия том от сборника с български народни песни “Веда Словена”.

Още от самото начало "Веда Словена" има сложна съдба, защото първоначално книгата е приета с адмирации от европейската научна общност, но много скоро започват други течения, мнения и дискусии.

На българския пазар вече може да се намери първото българско адаптирано издание на книгата, което е съставено от д-р Миглена Христозова и доц. д-р Константин Рангочев.

“Веда Словена” е заглавие, измислено от Стефан Веркович, разбира се, тъй като в първия том са вкарани езически песни, които разказват за движението на българите от едно място на друго място, пресичайки река Дунав. Да предположим от някои далечни северни простори към днешните земи на България”, обяснява доц. Константин Рангочев.

Книгата първоначално е приета с адмирации от европейската научна и интелектуална общност, но скоро е низвергната и принизена до нивото на преднамерена мистификация.

“Разбира се, причините могат да бъдат много, но за мен една от основните е геополитическият контекст, защото по това време (80-те години на XIX век) ние не сме субект на европейската и балканската история, ние сме обект - нас ни освобождават, нещо се случва с нас и ако ние излезем народ с песни, в които се пее за преселване от другата страна на Дунав в VI, VII, VIII век, т.е. песни на 1200 г. и един древен народ, не върви да го манипулираме”, казва доц. Рангочев.

Освен това в това време европейските народи като цяло търсят своята аргументация за европейско присъствие и се легитимират като такива. Неслучайно в съседната ни сръбска държава фолклорните песни, които издава Вук Караджич са издадени веднага и на френски език.

По думите му, ако е мистификация “Веда Словена, сме изправени пред парадокс - още в края на XIX век. чешкият славист Леополд Гайтлер казва, че този, който е сътворил това, трябва да е работил 25-30 години, да положи къртовски усилия, а песните са събрани за 2 години. Освен това трябва да се отговори и на въпроса може ли човек да сътвори нещо, което е различно от българската фолклорна култура, на която той е носител.

Чуйте повече в разговора на Лили Големинова и Боян Бочев в звуковия файл.