Детските площадки са изключително малко в район „Люлин“. В най-големия столичен квартал живеят много млади хора. Жителите са недоволни и от състоянието на пътищата, заради дупките, образувани от тежките машини, използвани в близките строежи. Тротоарите също са разбити и неравни.
За това съобщи и коментира Ана Методиева, която потърси Радио София в рубриката „Твоят квартал е нашата кауза“.
В центъра на „Люлин“ има само една детска площадка с една люлка и една пързалка, отбеляза Методиева, която е майка и живее в блок от комплекса. Голямата тревна площ в не е облагородена. Няма достатъчно алеи, пейки и съоръжения. Теренът се използва главно за разхождане на кучета, на толкова за рекреация на жителите. И застрояването продължава.
Гледка в "Люлин", запечатана от репортера Михаил Митев
Притесненията на слушателката са основателни, призна в радиоефира кметът на „Люлин“ Милко Младенов. Особено по отношение на застрояването. Законите обаче не дава големи възможности. Районът, който е предвиден за парк, също попада в частни терени. Необходимо е да се извършат отчуждителни процедури преди дейностите за рекреативна зона. Понеже става дума за 40 дка, ще са необходими доста средства за отчуждаване, които са проблем, призно районният кмет. Работи се парче по парче.
По отношение на детските площадки, такива се изграждат постепенно, но поддръжката им също е проблем. Преди години е имало предложение за изграждане на подземни паркинги, но жители са възразили и идеята е била отхвърлена, припомни още кметът.
Друга слушателка – Силвия Йорданова, повдигна въпроса за кв. „Филиповци“, поведението и (не)поддържането на чистотата от част от малцинствените групи.
„Филиповци“ не е гето, но кварталът „се разрасна главоломно“ през последните 10 години. Има незаконно строителство, отходни води се изливат неконтролирано.
Темата предизвика дискусия, която може да чуете:
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..