Линията, проектирана от инж. Стоян Митов е с обща дължина 124,7 км. Тя свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин.
По пътя си минава през живописното дефиле на Чепинска река, пресича Чепинското корито и се устремява към Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. Именно тук се намира и най-високата гара на Балканския полуостров - гара Аврамово, на 1267 м. над морското равнище.
От там по поречието на река Места теснолинейката достига до полите на Пирин, където е и крайната ѝ гара Добринище.
На 30-ти юли 1939 година се открива отсечката до гара Белица, като общата дължина на линията от днешен Септември вече е 101 километра. Тогава самият Цар Борис III кара празничния влак. Това събитие остава в съзнанието на местното население – двете чудеса: цар и влак – заедно.
Кристиан Ваклинов от сдружение „За теснолинейката“, поясни в ефира на Радио София, че той не се възприема като „спасител“ на теснолинейката, а по-скоро заедно с неговите съмишленици от сдружението се борят да популяризират линията, което само по себе си я опазва и подпомага нейното по-добро бъдеще.
Той разказа за детските си спомени, когато родителите му са му показвали теснолинейката от гара Пазарджик, а първото му впечатляващо и вълнуващо пътуване с приятели е било през 2010г.
Кристиан Ваклинов разкри в ефира и как ще бъде отбелязан юбилеят на теснолинейката. Ще бъдат организирани цели 5 специални атракционни пътувания през август – на 1-ви, 7-ми, 14-ти, 21-ви и 28-ми. На изброените дати ще може да пътуваме с специален влак до най-високата жп гара на Балканите, с нетрадицонни спирания на не толкова познати спирки.
Влакът ще включва освен обичайните пътнически вагони, и товарни, каквито смесени композиции са били ежедневие по линията в началото на двадесети век до спирането на товарното движение. За да бъде удоволствието по-голямо, ще има и добре зареден бюфет-вагон.
За повече информация, предоставяме и сайта на сдружение „За теснолинейката".Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..