Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Контракултурата на 60-те след 60

Снимка: bayardmusique.com

Запитвали ли сте се защо музика, определена като контракултура в 60-те и донякъде в 70-те, в момента може да звучи толкова актуално, особено в различните ѝ джаз интерпретации? Последният пример е от края на юни 2021-ва. Тогава излязоха два албума: „Besouros 2” (бръмбари на португалски), посветен на музиката на Beatles от бразилския майстор на духовите инструменти Карлос Малта и пианиста Фернандо Моура, и „Gainsb‘Art” на „Django all stars” - „експортния“ за САЩ квартет на акордеониста Людовик Бейер.

За бразилците това е втори албум, посветен на „Бийтълс“, след излезлия преди четири години „Besouros“ и участието им в компилацията „Бийтълс шоро“. Ониричната атмосфера не се дължи само на богатите аранжименти на Фернандо Моура, работил между другото с петия Бийтълс - Джордж Мартин.

Лично за мен най-впечатляваща е употребата на флейти от цял свят от страна на Карлос Малта. Не че досега майстори на инструмента не са правили свой прочит на парчета на „Великолепната четворка“ – Симеон Щерев, Хорхе Пардо и Хърби Мен са едни от впечатляващите примери. Сега са включени индийско бансури, японско шакухачи, китайско ди-зи и бразилски традиционни флейти пифе редом със саксофоните.

Не по-малко успешна е работата на Фернандо Моура с клавишните, започвайки с кристалния звук на неговия Стейнуей, минавайки през Хамънд органа и стигайки до детско пиано. Именно подобна палитра от инструменти е доказателство за универсалните хармонии в незабравимите мелодии на ливърпулци. Тропическите атмосфери в парчета като „Вlackbird”, „Here, there and everywhere” и „Dear Prudence” са невероятна находка и поредното обогатяване на класиките на „Бийтълс“.

Това е голямата разлика между свободните джаз интерпретации и поредните кавър версии, към които бих добавил и появилата се в същия ден „While My guitar gently weeps”, изпълнена от туванците „Ят-кха“. Но нека да затворим скобата и да отидем с формацията „Django all stars” към това, което те наричат „Gainsb‘Art”, изкуството на Серж Генсбур в стилистиката на джаз мануш. Макар и работещи в Щатите предимно с музиката на Джанго Рейн(х)ар(д) и неговите следовници, Людовик Бейер и компания вкарват два не много използвани от Генсбур инструмента, акордеона и цигулката.

Свободни, но и запомнящи се, изпълненията им показват, че дори и набили се по един начин в съзнанието ни песни като „Je t’aime – moi non plus”и „La Javanaise”, могат да се радват на различен живот. Така че имаме подходящи примери като отговор на въпроса от началото: кога и как, обявени за контракултура произведения на изкуството, с течение на времето и благодарение на всеки интересен в творческо отношение техен прочит, се превръщат в непреходна култура. В конкретния случай за това спомагат творци с креативен подход като Карлос Малта и Фернандо Моура, както и „Django all stars”.

Още с първия стон на пианото с издърпана под капака струна, дублиран от пронизващия сакс в началната „Help”, синкопираната „Revolution” и закачките с „Weather report”, танго нуево („Yesterday”), или джипси суинг, тези красива музика може да ни накара за пореден път да си кажем че освен „какво“, не по-малко важно е „как“, за да бъдат нещата „джаз+“.

Премиерата им в българския ефир е, разбира се, тук по Радио София в петък вечер след новините в 23, с повторение събота след първите сутрешни новини, а след това и в плейлиста на „Дуенде“ по Бинар.

Нощта е млада.
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лютни за Хемингуей и за Аламбра

В неделя ви запознахме с един от акцентите в "Слънчев джаз+", с който и започваме. Следват авторски композиции като части от саундтраковете към два документални филма на коренно различни теми, но с общ знаменател близкоизточният произход на авторите. Първият филм е за Хемингуей в Хавана с баса и уда на Шанир Езра Блуменкранц, а вторият - за 9 дни в..

публикувано на 15.10.21 в 09:25

Оркестърът за народна музика на БНР открива сезона си

Оркестърът за народна музика на БНР открива своя 69-и творчески сезон тази вечер от 19:00 часа в Първо студио на БНР. „Подготвили сме изключително интересни класически и премиерни заглавия, изпълнени от солистите на оркестъра Недялко Недялков, Костадин Генчев, Кръстьо Димов, Пейо Пеев, Петьо Костадинов, Иван Цонков и Мартин Владимиров. Ще..

публикувано на 14.10.21 в 08:58

Авторите на песни като аптекари

Авторите на песни като аптекари не е концепция, измислена от есперанса спалдинг (отскоро тя пише творческия си псевдоним с малки букви), въпреки че е заглавието на последния ѝ концептуален албум “Songwright’s Apothecary Lab”. Музиката и шаманството още от древни времена са били свързвани и с лечителство.  Колкото до джаза и неговите целебни..

публикувано на 10.10.21 в 15:50

Пиано-дескарги и изпети контрабаси

В неделя тук ви запознахме с "Края на зимата" (ще ни се, нали?) - една от темите на поредния "Слънчев джаз+". Но и другите заслужават повече от обикновено внимание. След мултиинструменталиста Щефан Микус, пианистът Алекс Конде поднася втория си проект с "дескарга" след тази за Телониус Монк (2015) - в случая герой и вдъхновител е Бъд Пауъл...

публикувано на 08.10.21 в 09:45
Ангел Заберски, Борис Таслев и Стоян Янкулов-Стунджи

Ангел Заберски трио представя новия си албум „Like Jazz-3” два пъти в един ден

Ангел Заберски трио избра зала 6 на НДК, за да представи третия си албум от поредицата „Like Jazz”, в която срещат класиката с джаза . На 6 октомври от 18 и 20 ч. почитателите на популярното трио ще могат да се насладят на официалната премиера на новия му албум, както и да бъдат първите, които ще го притежават с автограф от тримата..

публикувано на 05.10.21 в 18:32

Мелопеите на Микус

Когато Щефан Микус дойде на „Джаzz+ фествал“ преди 15 години, неговата музика бе приета като поредното изражение на плюсовете в джаза. За щастие, сега световната музика се е променила отчасти в тази посока - събирането на звучности отвсякъде в едно цяло. Микус събира инструменти от цял свят и ги кара доста често да звучат заедно за пръв път...

публикувано на 03.10.21 в 15:25
Димитър Льолев квинтет

Диаспора джаз

Както всяка година, доайенът на българската джаз-критика Владо Гаджев обобщава джазовото лято, събрало във Варна музиканти от близо и далеч. Тази година стигаме до 30-ото му издание (с две години "батко" на нашето предаване). Както в повечето европейски фестивали, американското участие е сведено до минимум, за сметка на местното, но... Нашенското местно..

публикувано на 01.10.21 в 10:25