В сравнение със западната част, в квартал „Манастирски ливади - изток“ има потенциал за реализиране на повече публични пространства. Има и устройствени планове, които да са в полза на подобна реализация, обясни пред Радио София Васил Маджирски от Съюз на урбанистите в България (СУБ).
Намалява възможността да видим действащи въздушните клинове, залегнали в общия устройствен план на града. Коритата на реките би трябвало да са държавна собственост, но в квартала има абсурдната ситуация река да е частна.
Маджирски отбеляза, че през 90-те години е разработен устройствен план за „Манастирски ливади – изток“, който е предвиждал логично градоустройствено развитие със сравнително ниски параметри на застрояване, включително и терени за детски градини и училища. При скоро направени проучвания на СУБ жителите в квартала не са 16 000, както се е предвиждало, а капацитетът е повдигнат до около 30 000. След плана обаче се стига до окрупняване на имоти и през 2009 г- - промени, които позволяват по-високи параметри.
„Това, което днес наблюдаваме, е използване на терените за достигане на максималните параметри за застрояване“, допълни урбанистът.
В проучване („Целеви и проблемен анализ“) на СУБ от 2018 г. жители на „Манастирски ливади - изток“ са посочили като проблеми липсата или недостатъчна инфраструктура, необходимост от достъп до повече зелени площи, детски градини, училища и други обекти. Много хора са избрали квартала заради близостта до Витоша и надеждите им за разумно градоустройствено развитие, но сега вече са разочаровани, каза още Маджирски.
Според него развитието на София винаги изпреварва предвижданията на плановете.
Градският стандарт на СУБ дава възможност за действия на негова основа, но е въпрос на управленска и политическа воля да бъдат прилагани такива инструменти. За съжаление нерядко документите, които са свързани с планирането на София или части от нея, остават само на хартия, без да се използват, допълни още урбанистът.
Чуйте разговора с него.Срещаме ви с личност, даваща смисъл и надежда на духовното начало у човека. Той вярва, че любовта, истината, правдата, мъдростта и добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да бъде най-добрата си същност. Този човек наричат Учителя! Да представиш Петър Дънов - Учителя, създателя на Обществото на Всемирното бяло..
Как е изглеждала София през 1878-9? Изостанал град ли е бил? Къде е бил "Хендекът", ограждал града? Какво е било населението? Защо е намаляло преди да стане столица? Кои са махалите/кварталите: Язаджийска, Баш чешма, Драз и други? На всички и на други подобни въпроси, отговорите са в звуковия файл:
В тежък развод пламва любовта на биохимичката и юристът Ева Соколова е професор по биохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев.Йордан Соколов е изявен юрист, председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи,..
„Ех, магесническа му работа“ от Калоян Захариев - интервю с автора: "Писането ми отне малко време. Роди се без план, идея. Всичко тръгна от самосебе си. Главният персонаж е некромант. Тръгнах с идеята да бъде като Тери Пратчет, но реших да си измислям неща. Във Вселената няма правилен ред. Пиша нещо, което ми харесва, като пишеш един роман си мислиш..
Националната асоциация на доброволците в Република България организира безплатен уебинар на тема "Основни знания и умения за спонтанни доброволци за действие по време на горски пожари". Георги Влайков, директор ЦПО „Доброволец” с подробностите: "Планираме да запознаем доброволците как се работи на терен, какви са основите рискове, с каква лична..
Практически уъркшоп „Малка пермакултурна градина" - събеседник от с.Негушево е Михаела Танева от Фондация "Повей": "Стартираме поредица от практически насочени семинари, показваме различни начини да пшроизвеждаме собствената си храна и така да съживим мястото, училището. Вече е възстановено първото училище, с което започнахме преди години. Проектът..
Изкуственият интелект става нещо все по-всеобхватно и намира приложение във все повече сфери. През последните години той значително навлезе и в здравеопазването. „Да кажеш, че изкуственият интелект участва в нещо е като преди 20 години да кажеш, че софтуер участва в нещо“, смята Георги Къдрев – съосновател на две от революционните компании в..