Те са отличени в категорията за социална иновация на конкурса за иновативно предприятие на годината.
"Когато Илко ми показа идеята, на мен много ми хареса и реших да се включа, като вече разработваме проекта повече от година", каза Цветков.
Четене на текст, разпознаване на обекти, ориентиране в ситуация, както и навигация от друг човек през камерата на очилата, а също и разпознаване на цветове са част от иновативните решения, които са вложени в устройството.
"На самите очила има камера и има кутийка с процесор и батерия, която стои в джоба. И камерата съответно на очилата прави снимка или видео и превръща това, което вижда в звук, в аудио формат, който го прочита в ухото на човека", разказа Илко Симеонов.
Освен това младежите са се свързали със Съюза на слепите в България, където прототипът е бил харесан.
Пред Радио София Симеонов и Цветков поясниха, че на световния пазар има подобни изобретения, но поради високата им цена те са избрали оригинален подход за да направят нещо по-различно, като например очилата да не изискват интернет за да функционират, споделят те.
В момента устройството е с версии работещи на български и английски език, като идеята е самото то да реагира и в непознати ситуации. Така то дава самостоятелност на незрящите хора и ги прави по-конкурентоспособни пред работодателите.
Важна част от проекта е финансирането, като първоначално то е било в размер на няколко хиляди лева, получени от конкурс "Идеята ми е супер", организиран от бивши ученици на математическата гимназия в Плевен, сподели Илко Симеонов.
Той добави, че повторното финансиране е било от университета в Холандия, където учи и призова хората, които искат да тестват очилата да им пишат на страницата и да гласуват за новия конкурс в който участват за да ги подкрепят.
Предстои добавянето на още функции като разпознаване на банкноти и знаци с ръце, както и избирателност при четене.
Още подробности за иновативните очила можете да чуете в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...