Приносът на археолозите и консерваторите - разговор с гл. ас. д-р Петя Пенкова, реставратор в НАИМ-БАН:
"17 години съм част от реставраторския екип. Любов от пръв поглед и дълъг път след това - не се учеше археологическа реставрация. Тя е по-специализирана, но вече има събуждане на интереса към археологията. Изискват се познания в много различни посоки. Необходим е респект към миналото и любов и интерес към хората, които са живели.
Специализацията ни е на база на материала - метал, силикатни материали - керамика, мозайки, по-рядко - стъкло и органични материали. Златото най-малко има нужда от наша намеса. Среброто е много тежко за реставрация, желязо, мед и сплави, заради корозионните процеси - също.
Първата ми специализация бе във Франция, после в Майнц - Германия, предстои ми такава в музея "Гети" в Лос Анжелис. Наколенникът от Враца ми е най-голямото предизвикателство, имаше краен срок преди изложбата в Лувъра. При нас непрекъснато навлизат нови материали и методи. Ще работим с лазери по нагръдника от Голяма Косматка.
В етичния ни кодекс е казано, че нямаме право да влагаме собственото си въображение в това, което правим. Първоначално правим експертиза на състоянието, техниките, понякога правим консултации с физици, химици, рентгенолози. Ние сме от държавите с много богато културно наследство. Не знам, дали е овладяно иманярството. По трасето на една магистрала много често се намират археологически предмети, но не се откриват съкровища, те всичките са случайно открити, далеч от археологически разкопки.
Нашите открития са под микроскоп, като видиш някакъв детайл. Винаги леко подценяваме тогавашните технологии, но те са били много напреднали."
Археологическият музей в София представя изложба "Време, материя и дух: или как реставрацията вдъхва живот на предметите" - подробностите в интервюто на Христина Иванова с ръководителя на лабораторията за анализи, консервация и реставрация Ренета Караманова:
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..