Историкът проф. Пламен Павлов разказа пред БНР за своето предложение до Народното събрание датата 20 април да бъде включена като официален празник в българския национален календар:
“Писмото не е само от мен, то е от фондация “Васил Левски“, по идея на Галина Златарева. То е изпратено не само до НС, а до президента, до Бойко Борисов. Така че не е нещо неизвестно на обществеността“.
Една от целите им е Априлското въстание да се отбелязва на деня, в който е избухнало, деня, в който е гръмнала първата пушка в Копривщица.
“В последните години то се отбелязва най-често по нов стил – на 1 май, когато има засичане с друг празник, който е съвсем различен. В някои селища се отбелязва на други дати. Виждаме, че празнуваме на локално равнище най-често и на практика нямаме отбелязване на национално равнище в самата столица, което и задължително. Според нас е редно денят на Априлското въстание да бъде официален празник, а има и гласове да бъде и национален празник, което аз горещо подкрепям“, обясни проф. Пламен Павлов.
Според историка Априлското въстание заслужава да бъде в максимална степен преосмислено и оценено като “върховно усилие на нашето възрожденско общество за извоюването на свободата и независимостта на България“.
“Полемиките около 3 март също не стихват и едва ли скоро ще стихнат. Един от причините е това вечно натякване, че свободата ни е дадена даром то Русия, а това не е така“, каза още той и добави:
“На практика всички паметни дати за нас - 3 март, 6 септември, 22 септември - са следствие именно на 20 април. Така че според нас 20 април е възможно най-високият фокус на нашата национална енергия, която заслужава да бъде преоткрита, преосмислена и дадена като наша визия за бъдещето“.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..