Войвода оженил Вапцаров насила за Бойка
Преди разстрела поетът е влюбен в актрисата Иванка Димитрова.
Когато баща му е отвлечен от крило на ВМРО, с което неговият враждува, единствената утеха на Никола са разходките с Бойка в гората над Горна Джумая. Наслаждават се на чувствата си, търкалят се в снега, рецитират любовни стихове. Веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността Баларбаши. Там ги сварват трима въоръжени мустаклии. Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща й. Уставът на организацията бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако уличат дама в „неморално поведение“, я наказват с 50 тояги на голо. За мъжа е същото плюс солидна глоба. Ако няма пари, тоягите стават 100. Барбата свъсва вежди към Вапцаров: „Или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин.“
Родителите на Бойка, и без това разгневени от напускането й на университета, отказват да дадат дъщеря си на бунтар с неясно бъдеще. Още на другата вечер обаче Никола спира файтон пред дома на любимата си и съпроводена от неистовия плач на майка си, Бойка му пристава.
Как бедността и подривната дейност на поета съсипват брака му. За кого е последното му стихотворение „Прощално“ и добавено ли е допълнително посвещението „На жена ми“ – чуйте звуковия файл:
Сватбата също не минава безпроблемно. Вапцаров е убеден атеист, но в кръщелното му пише „протестант“. (Майка му Елена е една от ученичките на мис Стоун, завършила е протестантския колеж и говори перфектен английски - б.а.). За да има мир, Никола отива в Банско и взема разрешение от протестантския пастор да приеме източноправославната вяра.
Проблем има и с кръщелното на Бойка - годината на раждане в него не съвпада с датата от църковната книга. Тя се води още малолетна. Неврокопският митрополит като приятел на баща му Йонко се намесва и оправя неточността. Дава благоволението си за венчавката като по изключение разрешава 40-те молитви по три пъти на ден, които задължително се четат преди сватбата, да се отложат за след нея. На сватбата в село Бараково на 17 февруари1934 г. идва само майката на Вапцаров, баща му още се води в неизвестност. Идилията свършва! Уволняват Никола от мукавената фабрика в Кочериново. Останало без препитание, младото семейство заминава за София. Бойка не си е представяла семейния живот като безработица и мизерия. На 4 януари 1936 година им се ражда синът им Йонко. След седем месеца детенцето заболява и умира от недохранване. През 1941 г. Бойка ражда преждевременно втората им мъжка рожба, но бебето живее само няколко часа. По онова време отношеният им са изтънели драматично. Подривната дейност, която Никола крие от жена си, доразрушава брака им. Вапцаров пренася динамит и оръжие, организира атентати срещу немците в България. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 г. го арестуват в жилището им в София. Старото приятелства но Йонко Вапцаров с цар Борис Трети не е достатъчно за да спаси Никола. Разстрелват го на 23 юли 1942 г. Нощта преди смъртта си поетът написва „Прощално“, а посвещението е „на жена ми“. Това е официалната версия. На 23 юли 1953 г. обаче журналистът Атанас Тончев успява да разговори Елена Вапцарова, която споделя съкровената тайна за последната любов на поета и разбива мита за щастливия му брак: "Личният живот на Никола не беше лек. Лутане насам-натам, безработица, битови,политически и литературни проблеми, а после и семейни. Също и в интимните му отношения… Той беше много чувствителен и обичлив,но и лесно раним. Когато обикнеше някого,чувствата му бяха безрезервни, от цялото му сърце и ако не срещнеше същото отношение към себе си, страдаше дълбоко. А разочарованията му и в тая насока бяха повече от сполуките. От книгите, които четеше, бе си изградил един идеален образ на жената и любовта. За такава жена и такава любов жадуваше душата му“, казва пред Тончев майката на Вапцаров.
Според нея отначало Бойка внася голяма радост в сърцето му. След сватбата обаче разбира, че са от два различни свята. Никола е духовен човек, който мисли за добруването на хората изобщо, а Бойка е загрижена главно за удобствата на семейството. “Нейната нагласа бе твърде практическа и нямаше нито мисловните криле, нито духовния полет на Никола. В това е разликата им, която той все по-ясно виждаше и се измъчваше. Защото чувствата му към нея не бяха угаснали“, казва баба Лена, както всички наричат майката на Вапцаров и обяснява: „По онова време разводът сред македонците се смяташе за неморално нещо. Пък и Бойка вече чакаше дете. Не беше Никола човек, който ще пренебрегне това. След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. Така изтече доста време. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно… това беше Иванка Димитрова. В последствие - актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите и идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Пресекли се пътищата им с Никола в нелегалната борба, общите им цели и духовната нагласа - той в поезията, тя в изкуството, ги сближили още повече и неусетно пламнала обичта в сърцата им. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му“, признава Елена Вапцарова.
Иванка Димитрова е подсъдима по процеса на Никола - наказателно дело № 585/1942 г. Мара Междуречка, която е била в с нея в съседна на поета килия разказва, че двамата общували с почукване на стената чрез морзовата азбука. Според проф.Чавдар Добрев Междуречка била натоварена от партийното ръководство в затвора да им каже да крият интимните си чувства. Когато чул какво го съветват, Вапцаров възкликнал, че това е непосилно за него. “Ти била ли си истински влюбена – запитал я поетът. Иванка Димитрова, която изпитвала същите чувства отвърнала, че сърцето не й позволява да се държи отчуждено и привидно студено към “толкова милия и нежен Никола“.
Според Мара Междуречка любовта между двамата си остава неосъществена. Иванка Димитрова никога не признава открито връзката им. Може би за да пощади чувствата на Бойка Вапцарова или понеже пази любовта им като нещо съкровено в сърцето си. Седмината други арестувани в килията на поета свидетелстват, че при морзовото общуване през стената, „позивната“ му към любимата Иванка била „жена ми“.Така че за коя от двете е посвещението на стихотворението „Прощално“ остава под въпрос.
През 1962 г. Бойка Вапцарова разказва пред Радио София как пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище, в единия от ъглите на мазето – под въглищата. Сложила ги била в тенекия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето – „платно, да не ги изяде влагата“. Листчето с „Предсмъртно...“ и „Прощално“ Бойка казва, че непрестанно носела в себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини.
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..
Забранява се престоят и паркирането на пътни превозни средства, с изключение на автомобилите, обслужващи мероприятията, както следва: От 03.00 часа до 12.30 часа на 03.03.2025 г. на паркинга на пл. „Николай Гяуров”; От 03.00 часа до приключване на мероприятията на 03.03.2025 г. на: паркингите на пл. „Народно събрание“; паркингите на пл. „Св...
За първи път, само на този ден посетителите на НВИМ ще имат възможност да видят златния венец, който цар Борис III поднася при откриването на Паметника на свободата на вр. Св. Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Потопени в атмосферата на епохата, гостите на НВИМ ще се докоснат до съдбата на онези над 60 000 души, които..
От 12.00 до 17.00 часа днес, Софийската филхармония отбелязва 3 март с произведения от български композитори. Инициативата “Обичам българската музика” традиционно се провежда в зала "България“. В събитието участват ученици от музикалните училища в страната и студенти от НМА "Проф. Панчо Владигеров“. Пред Радио София зам.-ректорът на..
За православните християни започва Великият пост. От 3 март до 20 април или общо 7 седмици вярващите се въздържат от определени храни, мисли и дела. Великият пост е време на посвещаване на човекa на Бог по примера на Христос, който е прекарал 40 дни в пустинята в пост и подготовка за своята мисия. Постите са създадени не толкова, за да..
По случай Деня на Освобождението на България от османско иго - 3 март, от 10:00 до 19:00 часа, на интервал от 16 минути ще се движи безплатна атракционна автобусна линия, с маршрут от Орлов мост до Националния исторически музей (НИМ), съобщиха от Сдружение "Градски транспорт и инфраструктура". Маршрутът преминава покрай кино "Одеон“, НДК, Петте..
Днес през по-голямата част от деня и над по-голямата част от страната ще има значителна ниска и средна облачност. След обяд облачността от запад ще започне да намалява и през нощта срещу вторник над цялата страна ще се изясни, съобщиха от НИМХ. Само на отделни места ще превали слабо - дъжд и сняг. Ще духа слаб, в Източна България умерен северен вятър...