Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кога е роден Васил Левски – 1837 г. или 1840 г.?

Снимка на Васил Левски, по която е издирван
Снимка: НМ „Васил Левски“, Карлово

На 18 юли отбелязахме годишнина от рождението на Васил Левски. Учили сме, че той е роден през 1837 г., но сега историци обявяват годината за грешна.

Васил Левски е роден през 1840 г.“, каза в ефира на Радио София проф. Пламен Павлов, историк и председател на фондация "Васил Левски".

„На 18 юли беше отбелязана 185-годишнината в национален план, за съжаление неточно, погрешно, а всъщност беше 182-годишнина от рождението на Левски. Ако започнем с погрешното изчисляване на дата на гибелта на Левски - 19 февруари, вместо 18 февруари, там става дума за грешка на изследователите, на пресата, на медиите, на институциите, грешка, която е направена през 50-те години на 20 век, когато някой неправилно към дата 2 февруари, прибавя 13, а не 12 дни, както се прави по нов стил. При рождението на Левски става дума за нещо съвършено различно“, каза проф. Пламен Павлов.

По думите му, до преди 2 години историците и изследователите на Васил Левски не са разполагали с точни документи кога е роден той.


„За хората през 19 век много по-важен е бил именият ден, а не рожденият ден. Но например, Панайот Хитов, на когото Левски е знаменосец през 1867 г. и който го познава изключително добре, казва че неговият знаменосец е на 28 години. В края на 19 век родствениците на Левски правят един семеен съвет и решават, че той е роден през 1837 г., на базата на спомените на неговата по-голяма сестра Яна, на неговия зет Андрей. Тази дата е възприета от Стоян Заимов и така се налага датата 6 юли 1837 г., по стар стил“, добави професорът.

Той добави, че преди около 15 години, двама изследователи на Левски са се усъмнили в годината му на раждане. Те стигат до твърдението, че Левски е роден през 1846 г., което също не е вярно.

„Сега вече имаме неопровержимо доказателство и това е откритието на колегата Григор Бойков, заедно с проф. Пламен Митев, които през 2021 г. публикуваха в сп. „История“ документи, от който се вижда, че през 1837 г. Иван Кунчев няма син. В регистъра от 1844 г. се вижда че Кина Кунчева и Иван Кунчев имат син, на име Васил, който е на 4 години. Това са данъчни регистри и в тях се описва мъжкото население“, каза проф. Пламен Павлов.

По думите му, това доказва, че Васил Левски е роден през 1840 г.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Полина Начева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01