Западна, по-западна и най-западна

Иван Панкев за непознатите красиви кътчета в „България нашир и длъж“

Ако винаги сте мечтали да обиколите България нашир и длъж, и то посещавайки и спирайки се на по-малко познатите и встрани от обичайните туристически маршрути, но все не сте имали време да го направите, сега можете да го прочетете, събрано в книга. Тя се нарича точно така  - България нашир и длъж, неин автор е Иван Панкев, пътешественик, откривател с приключенски дух, сладкодумен разказвач и чудесен фотограф. След като събра преди време в друга книга планините на България, с всички най-високи върхове и любопитни маршрути при това, сега той предлага други точки, ако говорим за конкретни измерения – географския център на България (в местността Узана, до Габрово) и най-западната, най-южната, най-източната и най-северната точка в страната ни. Питам за коя ще ни разкаже в „Радиокафе. 

„За най-западната – казва той, защото е най-спорна. Дълго време се е считало, че това е връх Китка, който е над село Жеравина, почти изчезнало вече, в Кюстендилско. По-късно се оказало, че близкият до него хълм Шулеп камък бил по-западен.  В по-ново време пък, след 2000 година, се прави ново GPS засичане от учени от Софийския университет и те установяват, че най-западната точка всъщност е в една седловина под връх Връшка чука  във… Видинско, но не знам дали това е признато от Националния статистически институт, не е сигурно“. Иван Панкев, за всеки случай, ги е посетил (и описал в книгата) и трите.

Едно от най-красивите му открития по време на тези 63 пътувания, събрани в 31 пътеписа с много, много снимки, е връх Вейката, „нашата най-южна точка, намира се в Източните Родопи, на границата с Гърция,  преходът дотам е сериозен – 12 километра в посока, но си заслужава“. Изненадва го устието на река Тимок – „бях го минавал със сал по Дунава, но от брега погледнато е много интересно – разлято, с една растителност, която много прилича на мангровите гори в тропиците“.

От книгата можете да научите много, Иван Панкев е пътешествал и пеша, и с колело, и сам, и със съпругата си, а често и с детето им, което е на 4 и половина. Мисията му е да вдъхновява хората да пътуват. Предстои му ‚най-после да опиша и някои от пътуванията си извън България“. Убеден е, че красотата на дадено място зависи и от моментното усещане, настроение, както и от компанията, с която си. Незабравима за него ще остане Коледата, на която цялото семейство са спали на палатки под връх Исполин, до географския център на България.